Определение № 2016 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 876/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски градски съд. Ищцата Н. С. оспорва жалбата. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ответника първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният главен иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 22 ЗПК и е обявен за недействителен сключен между страните договор за потребителски кредит. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, наред с останалото, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „Съдът длъжен ли е да мотивира приемането на оспорено от страна по делото заключение, като обоснове извода си защо счита, че същото е достатъчно пълно и ясно, респективно че същото е обосновано до степен да не възниква съмнение за неговата правилност, за да не назначи повторна или тройна експертиза?“. Така поставеният въпрос удовлетворява общото изискване за допускане на касационно обжалване, доколкото решаващият извод, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния като основание за недействителност по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се основава на приетото от въззивния съд експертно заключение, чието оспорване от страна на ответника с искане за назначаване на повторна експертиза съдът е отхвърлил без мотиви. С оглед последното, както и на посочената от жалбоподателя практика на ВКС, налице е и специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. С тези мотиви съдът