Определение № 1384 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 175/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Т., [населено място], срещу решение № 235/16.05.2022 г., постановено по в.т.д.№ 161/2022 г. от Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 260277/30.07.2021 г. по т.д.№ 262/2019 г. на Старозагорски окръжен съд за осъждане на Гаранционен фонд, [населено място], да заплати на И. Николова С., [населено място], сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди – болки и страдания от ПТП на 16.08.2014 г., ведно със законната лихва от 18.06.2019 г. В производството по делото касаторът е трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът И. Николова С. оспорва жалбата. Възразява, че касаторът няма правен интерес от обжалване и първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като то не е било обжалвано с въззивна жалба. Ответникът Гаранционен фонд не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника С. за липса на правен интерес от обжалване за касатора и за недопустимост на жалбата поради влизане в сила на първоинстанционното решение спрямо Д. Т.. Третото лице помагач има право да извършва всички съдопроизводствени действия съгласно чл.221, ал.1 ГПК, включително и да обжалва решението, постановено по делото, по което то е участвало. Правният интерес от обжалване произтича от интереса, който е обусловил привличането му. С обжалването третото лице цели защита на интересите на подпомаганата страна, като интересът произтича и от задължителната сила на мотивите на решението по чл.223, ал.2 ГПК в отношенията между подпомагащата и подпомаганата страна. Първоинстанционното решение не влиза самостоятелно в сила само спрямо третото лице помагач, след като подпомаганата страна е подала въззивна жалба. В този смисъл третото лице помагач има право на касационна жалба, независимо че не е упражнило правото си на въззивна жалба. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за причинените на И. С. вреди, настъпили при ПТП на 16.08.2014 г., вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата от делинквента Д. Т. – настоящ касатор. Решаващият състав е изложил съображения при зачитане на задължителната сила на решение № 655/26.10.2017 г. по адм.д. № 1652/2017 г. на Старозагорски районен съд, че вина за настъпване на застрахователното събитие и за причиняване на телесните увреждания на ищцата С. има Д. Т., която е управлявала автомобил с турска регистрация, без да има гранична застраховка и сертификат „Зелена карта“ за територията на Република България. При определяне на размера на обезщетението апелативният съд е обсъдил вида и характера на уврежданията – контузия на лумбалния отдел на гръбначния стълб, фрактура на трансверзалните (странични) израстъци на втори и трети кръсцови прешлени и контузия на крайниците с кръвонасядания, както и възстановителния период от около 4 месеца с изключителна болезност от травмите през първите 20-25 дни и негативните психически изживявания. Гаранционният фонд е заплатил обезщетение от 15000 лв., като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за заплащане допълнително на сумата от 10000 лв. В мотивите на решението са обсъдени и въведените с въззивната жалба на Гаранционния фонд оплаквания, че не е доказано, че ищцата е пострадала при ПТП, тъй като не била включена в съставения констативен протокол и информационен бюлетин за произшествието, както и за евентуална заинтересованост на свидетелката М. Д.. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?“, като твърди, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС по ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и други решения на касационната инстанция. Изложението съдържа цитати от практиката на ВКС, а в касационната жалба се поддържат доводите за неправилност, изразени от Гаранционния фонд във въззивната му жалба – че не са обсъдени оплакванията, че решението е постановено без да се съобрази липсата на посочване на пострадалата в констативния протокол и в информационния бюлетин за ПТП и евентуалната заинтересованост на свидетелката Д., която е сестра на съпруга на ищцата. Така поставен въпросът касае правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора. По смисъла на Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, включително цитираната от касатора практика на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. В конкретния случай въззивният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства по делото и на становищата и възраженията на страните, включително и на тези, които не са били изрично заявени във въззивната жалба на Гаранционния фонд. Доводите на касатора изцяло преповтарят основанията за неправилност, разгледани от решаващия състав на апелативния съд. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд