Определение № 28 от 18.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 9/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 12947/30.11.2017г. /п. кл. от 29.11.2017г./ на М. Й. А. в качеството й на майка и законен представител на П. Н. Н., чрез процесуален представител адв. Д. П., против определение № 550 от 16.11.2017г., постановено по ч. гр. д. № 4426/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, ІVг.о., за оставяне без разглеждане на частната касационна жалба, подадена от М. Й. А. срещу определение №294/12.06.2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново по ч.гр.д. №451/2017г., с което е потвърдено Определение № 1113 от 02.05.2017 г. по гр.д. №491/2017 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица за оставяне без разглеждане на предявените искове за издръжка за минало време по чл. 149 СК и за законна лихва по чл. 86 ЗЗД върху сумата на претендираната издръжка, както и за прекратяване на производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба Н. П. Н., чрез процесуален представител адв. В. С. е подал отговор на частната жалба вх. № 13511/15.12.2017г. Иска се определяне на възнаграждение за особения представител, чрез когото е подаден отговора на частната жалба, дължимо от ищеца по делото. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. При обжалването на определението на Върховен касационен съд следва да се приложи редът за обжалване на определенията по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК пред друг състав на същия съд, тъй като с него за първи път касационната инстанция прегражда реда за защита срещу преграждащото определение на първоинстанционния съд, потвърдено с въззивното определение, като оставя не без уважение, а без разглеждане частната жалба, подадена по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Правилно с обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че обжалваното определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай, жалбоподателката обжалва определение по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. В качеството й на майка и законен представител на П. Н. Н. жалбоподателката е предявила срещу Н. П. Н. иск с правна квалификация чл. 149 СК за заплащане на сумата в размер на 1 800 лева, представляваща издръжка за минало време в полза на малолетното дете П. Н. Н., и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху същата сума. При произнасянето на въззивния съд с решение по този спор, същото не би подлежало на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, според която разпоредба от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по искове за издръжка. Ето защо, обжалваното в настоящото производство определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение