Определение № 379 от 22.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1029/2014 г.

Производството е по реда на чл. чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от С. Г. С. и З. С. С. чрез пълномощник адв.Ж. Ч. срещу определение № 343 от 9.12.13г.по ч.гр.дело № 243/13г.на Окръжен съд – Търговище,с което е потвърдено определение № 1426 от 14.10.13г.по ч.гр.дело № 845/13г.на Районен съд – Търговище.С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателите молба за спиране на изпълнението по изп.дело № 20137690400354 на ЧСИ А.З. на основание чл.524 ГПК и е прекратено производството. В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: разпоредбата на чл.435 ал.5 ГПК включва ли в понятието”решение”и други съдебни актове като определения или заповеди за изпълнение,издадени в заповедно производство. В отговор ответникът по частната жалба ЕТ”Х. С. – Б.-92”с.Голямо Ново,общ.Търговище счита,че е недопустима. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото ,намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,но е процесуално недопустима поради следното: С обжалваното определение е потвърдено определението на РС-Търговище,с което е оставена без разглеждане молбата на С. Г. С. и З. С. С. за спиране на изпълнението на основание чл.523 ал.2 ГПК. Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба съгласно ТР № 1 от 21.07.10г.по т.д.№ 1/2010г.на ОСГТК на ВКС.С разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК са посочени определенията,подлежащи на касационен контрол.Определението не е преграждащо за делото по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК,нито е от категорията съдебни актове по чл.273 ал.3 т.2 ГПК,за които законът предвижда факултативно касационно обжалване,тъй като има привременен,несамостоятелен характер,от което следва,че с него не се прегражда развитието на исковия процес,нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му.В случая въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение,с което е оставена без разглеждане молбата за спиране на въвода във владение по изпълнителното дело,като е потвърдил същото.Правилността на първоинстанционното определение е проверена от въззивния съд и с това е изчерпан редът за обжалване.Определението на въззивния съд е окончателно и с него е приключило двуинстанционното съдебно производство.В този смисъл е и ТР № 3 от 12.07.05г.на ВКС по тълк.дело № 3/2005г. По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о