Определение № 348 от 10.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2135/2013 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на ЗАД [фирма] гр.София, с вх. на ВКС № 4494/09.05.2013 год., подадена чрез АД ” А. Д., Р. Г. И СЪДРУЖНИЦИ ” за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдителното въззивно решение на Софийски апелативен съд № 815 от 29. 04. 2013 год., по възз. гр. д. № 698/ 2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 29.11.2012 год., по т.д.№ 1895/2009 год. и е осъден молителя, в качеството си на ответник по предявения иск с правно основание чл.399, ал.2, във вр. с чл.390, ал.1 ТЗ / отм./, да заплати на ТД [фирма] сумата 1 238 808.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило на 09.08.2005 год. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 04.08.2008 год. до окончателното и изплащане, заедно с деловодни разноски в общ размер за двете инстанции 79 370 лв. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като съобрази изложените в молбата доводи и провери данните по делото намира, че молбата за спиране е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна. Касационната жалба с вх.№ 5189/ 09.05.2013 год., заверен препис от която е приложен към молбата за спиране, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, предвид датата на постановяване на въззивния съдебен акт – 29.04.2013 год. и отговаря на императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, въведени с чл. 284, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ГПК. Предвид цената на предявения иск обжалваното осъдително въззивно решение на Софийски апелативен съд не попада и в обсега на изключените от касационен контрол съдебни актове по чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на разпоредбата, публикувана в ДВ бр.100/2010 год.. Следователно при предоставеното от молителя надлежно обезпечение по см. на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, който факт е удостоверен с приложеното по делото заверено ксероксно копие от преводно нареждане на [фирма], с уникален рег.№ 130508120PMWВ0030/ 08.05.2013 год. за сумата 1 238 808.00 лв./един милион двеста тридесет и осем хиляди, осемстотин и осем лева/ и служебна бележка от 09.05.2013 год. на специалист –счетоводител С.С. при ВКС, се налага правен извод, че в случая предпоставките на закона за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение са осъществени, поради което молбата на касатора следва да бъде уважена. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, на осн. чл. 282, ал.2, т.1 ГПК