Определение № 307 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 8491 от 07.12.2015 година по гр.д. № 2251/2015 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от К. Т. Б. от [населено място] против П. на Република България, [населено място]. Присъдени са сумите 1000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 900 лева имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 11.04.2011 г., срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 227б, ал.2 вр. с ал.1 НК, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 12.09.2011 г. при взета мярка за неотклонение „подписка”. С присъда от 05.10.2012 г. по н.о.х.д. № 18266/2011 г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 13.02.2013 г., ищецът е бил оправдан по така повдигнатото му обвинение. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял психически стрес, несигурност за бъдещето, бил е злепоставен пред обществото, което е рефлектирало върху доброто му име и представата му за чест и достойнство. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди с оглед относително разумния срок на наказателното производство, взетата най-лека мярка за неотклонение, характера на обвинението, което не е за тежко умишлено престъпление и липсата на данни за публично разгласяване на досъдебното и съдебно производство от страна на П., съответства обезщетение в размер на 1000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Прието е, че П. на Република България не носи отговорност за вредите от извършената полицейска регистрация, която е в законните правомощия на органите на МВР и от която ищецът не е претърпял вреди, тъй като събираната при регистрацията информация е законна последица от повдигнатото обвинение и се използва само за целите на закона, без да е публична. За разликата до предявения размер от 8000 лева искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лева, съставляващи средства, разходвани за адвокатска защита в хода на наказателното производство. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 8000 лева е постъпила от К. Т. Б.. Поддържа се, че въпросът отговаря ли П. на Република България за вреди от полицейска регистрация е разрешен в противоречие с влезлите в сила решение № 45 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 375/2014 г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 684 от 09.12.2008 г. по гр.д. № 796/2008 г. на Пловдивски апелативен съд. Изложени са доводи, че въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства е разрешен в противоречие с Постановление на ВС № 4 от 23.12.1968 г., както и че размерът на обезщетението за вреди е разрешен в противоречие със съдебни решения, в които е определен значително по-висок размер на обезщетение при сходни обстоятелства, в т.ч. продължителност на наказателното преследване. Ответникът по касационната жалба П. на Република България не взема становище. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира за неоснователен довода за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. В съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. ППВС № 4 от 1968 г., въззивният съд е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение за морални вреди. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса отговаря ли П. на Република България за вреди от полицейска регистрация. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос се явява в противоречие с изводите, формирани в приложените, влезли в сила съдебни решения на апелативни съдилища, в които е прието, че П. носи отговорност и за вреди, причинени на лицата от стрес и чувство на унижение при криминалистическа регистрация, извършена от органите на МВР. Въпросът за справедливия размер на обезщетението по ЗОДОВ за вреди от дейност на правозащитните органи, явяващ се обусловен и от отговора на въпроса за вреди от полицейска регистрация е по съществото на правния спор, поради което не следва да бъде обсъждан в производството по чл. 288 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение