Определение № 304 от 24.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1087/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3664/30.01.2024г. на М. Ц. М., чрез процесуалния представител адвокат М. Д. от АК-Пловдив, срещу решение № 1644 от 22.12.2023г., поправено с решение № 123 от 25.01.2024г., постановени по в.гр.д.№ 2835/2022г. на Пловдивския окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение №201 от 29.06.2022г. по гр.д. №620/2021г. на Карловския районен съд, II гр.с., е уважен предявеният от А. М. М. против касатора осъдителен иск с правна квалификация чл. 50 ЗЗД –за осъждане на М. Ц. М. да заплати на А. М. М. сумата от 4732 лв.- обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 03.02.2021г. на път PDV-1040, км. 33-000 м., между [населено място] и [населено място] пътнотранспортно произшествие между собствения на ищеца лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] и внезапно навлязла на пътното платно крава, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 27.04.2021г. до окончателното й заплащане като искът е отхвърлен за разликата над 4732 лв. до 5281 лв. и са присъдени разноски по делото. Решението е постановено при участието на М. А. М. като трето лице-помагач на страната на касатора. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявено основание.В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че увреждането е настъпило на 04.02.2021г., а двете инстанции са приели, че действителната дата е 03.02.2021г.Ищецът не е предприел надлежно изменение на исковата молба, което означава, че съдът се е произнесъл по непредявено основание, което обуславя недопустимост на постановеното от него решение.В условията на евентуалност се претендира неправилност на въззивното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за по чл. 50 ЗЗД бъде отхвърлена изцяло със законните последици. Касаторът поддържа, че са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: какви са правомощията на въззивния съд, когато счете, че първоинстанционният съд е разгледал иск, който се различава по правопораждащия си фактически състав от този, който въззивният съд счита, че е следвало да бъде разгледан.Твърди, че произнасянето на съда е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в р ешение № 267 от 15.05.2015 г. по гр. д. № 3225/2014 г. на ВКС,I г.о., решение № 118 от 25.09.2018 г. по гр. д. № 4756/2017 г. на ВКС, 3- то г. о., решение № 131 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II г. о. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба А. М. М., чрез процесуалния си представител адвокат М. М. от АК-Пловдив, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правна квалификация чл. 50 ЗЗД като в исковата молба ищецът А. М. М. е изложил твърдения, че е собственик на лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС], който на 04.02.2021г. е бил управляван от сина му М. А. М. на път PDV-1040 между [населено място] и [населено място]. Докато автомобилът се движил по платното пред него внезапно изскочила крава, собственост на ответника М. Ц. М., в която автомобилът се блъснал.В резултат на така настъпилото пътнотранспортно произшествие по автомобила били причинени повреди.Претендирал е сумата от 5281лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на пазарната стойност на автомобила към датата на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 27.04.2021г. до окончателното й заплащане. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че М. е собственик на лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС]. От протокол за ПТП, съставен от Д. Ж.- служител на ОД на МВР- Пловдив е констатирано, че на 03.02.2021г., около 17,00 ч., на път PDV-1040, км. 33-000 м., между [населено място] и [населено място], е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от М. А. М. и внезапно навлязла на пътното платно крава, собственост на М. Ц. М., при което са били причинени вреди по автомобила.Посочено е, че протоколът е подписан без възражения от водача и собственикът на животното.Прието е, че протоколът за ПТП, доколкото е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, е официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и същият съставлява доказателство за изявленията пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия. По делото са събрани гласни доказателства показанията на съставителя на акта Д. Ж., от които е установено, че след получен сигнал е посетил веднага мястото на произшествието, където заварил автомобила, претърпял ПТП, който се намирал на платното за движение.Мястото било на излизане от [населено място] в посока към [населено място] на прав участък, като пътят бил сух, а от двете му страни имало храсти и тревни площи.Заявил, че водачът на автомобила обяснил, че се е блъснал в животно, излязло внезапно на пътното платно.Кравата не била на мястото, като същата била установена от свидетеля в намиращ се наблизо обор и имала видими рани.Протоколът бил съставен на следващия ден в РУ на МВР- Карлово, където се явила собственичката на кравите. При съставянето му тя нямала претенции.Мястото на произшествието било определено от свидетеля по разположението на автомобила и видимите следи. Констатирано е, че на 04.02.2021г. Д. Ж. е съставил на ответника М. Ц. М. акт за установяване на административно нарушение за това, че на 03.02.2021г., около 17,00ч., на път PDV-1040, км. 33-000 м., между [населено място] и [населено място], като собственик на стадо животни ги е оставила без надзор в обхвата на пътя, при което едно от животните /крава/ е излязло внезапно на пътя и е станало причина да бъде блъснато от преминаващия лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС], вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети. Въз основа на така съставения акт на 26.02.2021г. е издадено наказателно постановление, с което на М. Ц. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.184, ал.5 във връзка с чл.184, ал.1, т.1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл.106, ал.1 ЗДвП- оставяне без надзор на стадо и създаване на пречки /опасности/ за движението.Наказателното постановление е връчено на М. Ц. М. на 16.03.2021г. като по делото няма данни същото да е било обжалвано от нея. От събраните гласни доказателства показанията на свидетеля Д. М.- свекърва на ответницата М. Ц. М., е установено, че в близост до [населено място] синът й отглеждал крави.От двете страни на пътя било обозначено за наличието на животни.При процесното произшествие една от кравите, докато си пасяла на тревисто място до пътя, била ударена от автомобил, който се движел с голяма скорост. При удара кравата била със задната си част към пътя, като не била излизала на пътното платно, а автомобилът излязъл от пътя и я блъснал. След удара автомобилът си останал на пътя, като една част от него била на асфалта, а друга- извън него, а кравата се изправила и преминала от другата част на пътя. В обясненията си по реда на чл.176 ГПК водачът на автомобила М. А. М., е заявил, че произшествието станало на изхода на [населено място] в посока [населено място], на около 200 м. след табелата на селото, като на пътното платно внезапно изскочила крава, която той не успял да възприеме в по- ранен момент, тъй като около пътя имало растителност.Животното се ударило в предната централна част на автомобила, след което пресякло пътя и отишло да пасе, а автомобилът останал на място на осевата линия между двете платна, тъй като водачът завил волана на ляво. След това се обадил в полицията и дошли полицаи, които помогнали автомобилът да бъде избутан встрани от пътя. Посочено е, че от заключението на приетата по делото авто- техническа експертиза е установено, че най-вероятният механизъм на настъпване на произшествието е при движение на автомобила на прав участък от пътя, когато крава е навлязла на платното за движение от дясно на ляво пред автомобила.При извършения оглед вещото лице е установило, че платното за движение има две ленти по 3м., а на около 230 м. преди местопроизшествието има пътен знак А21 „Възможна е поява на домашни животни“.Заявило е, че скоростта на движение на автомобила преди задействане на спирачната система е била около 75 км./ч., а в момента на удара е била около 45 км./ч. като водачът на автомобила би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране, ако се е движил със скорост по- малка от 64 км./ч. Посочил е, че стойността на ремонта за възстановяване на автомобила е 10777 лв., а средната му пазарна стойност към датата на ПТП е 5281 лв. като стойността на щетата след предаване на автомобила за скрап е 4732 лв. Въз основа на горното въззивният съд е приел, че на 03.02.2021г., около 17.00 ч., на пътя между [населено място] домлян и [населено място] е настъпило описаното в исковата молба ПТП между лек автомобил „М.“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от М. А. М., и внезапно навлязла на пътното платно крава, собственост на ответника М. Ц. М., при което са били причинени вреди по автомобила.Изложени са мотиви, че по отношение на точното място на сблъсъка са събрани противоречиви доказателства, но при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и кредитирането на част от гласните доказателства по реда на чл. 172 ГПК, е прието, че процесното ПТП е настъпило на платното за движение. Инцидентът е бил посетен веднага от полицейски служители, които не са заинтересовани от изхода на делото и са установили обективно обстоятелствата по настъпването му, изхождайки от разположението на автомобила и видимите следи на място.Посочено е, че ответницата не е оспорвала по никакъв начин констатациите в протокола за ПТП и съставения й АУАН, нито е твърдяла да е обжалвала наказателното постановление, с което й е била наложена глоба именно за неизпълнение на задълженията й по чл.106 ЗДвП да не оставя без надзор животни в обхвата на пътя.При положение, че собствената на ответницата крава се е намирала на пътното платно, то същата със самото си навлизане и присъствие там е създала предпоставки за настъпване на пътнотранспортно произшествие с управлявания от третото лице- помагач М. М. автомобил, поради което е налице причинна връзка между поведението на животното, собственост на ответницата, и причиняването на вреди по автомобила на ищеца. От изложеното е направен извод, че са налице предпоставките на чл.50 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответницата, в качеството й на собственик на кравата, за имуществените вреди, причинени от нея на ищеца. За неоснователно е прието възражението на ответницата, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил. Посочено е, че от заключението на вещото лице по авто- техническата експертиза, е установено, че на около 230 м. преди местопроизшествието има пътен знак А21 „Възможна е поява на домашни животни“ като съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1, т.2 от Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци предупредителните пътни знаци за опасност извън границите на населените места и селищните образувания се поставят на разстояние от 100 до 150 м. преди опасния участък, а съгласно ал.4 при необходимост от сигнализиране на опасност по по- дълъг от 50 м. пътен участък дължината на участъка се указва с допълнителна табела Т2. Доколкото процесното произшествие е настъпило на 230 м. след пътния знак и не е имало допълнителна табела, която да указва за по- голяма дължина на опасния участък от 50 м., нито знакът е бил повторен съгласно чл.20, ал.5 от наредбата, то към мястото на настъпване на ПТП предупредителното действие на пътния знак вече е било отпаднало и за водача не е имало основание да очаква появата на животни на пътя.Водачът се е движил със скорост от 75 км./ч., която е в рамките на разрешената извън населено място съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП. Дори да се приеме, че същият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и се е движил с несъобразена скорост, то това обстоятелство не може да се отрази на крайния изход на спора, тъй като в този случай поведението му действително би било в причинна връзка с настъпване на процесното ПТП, но не и единствената причина за същото, защото условие за настъпване на инцидента е и противоправната поява на животното, собственост на ответницата, на пътното платно. Прието е, че съгласно заключението по авто- техническата експертиза настъпилите имуществени вреди възлизат на сумата от 4732 лв., т.е. на разликата между пазарната стойност на автомобила към датата на настъпилото ПТП- 5281 лв. и сумата, която собственикът му би получил при предаването му за скрап, до който размер предявеният иск е уважен. Въззивният съд е изложил мотиви, че е без значение за основателността на претенцията и изхода на делото обстоятелството, че в исковата молба ищецът не е посочил правилно датата на настъпване на процесното ПТП, а именно посочил е 04.02.2021г. вместо действителната дата 03.02.2021г., тъй като по делото е безспорно между страните, че е настъпило само едно ПТП, а не две отделни такива, като видно от представения по делото протокол за ПТП същото е настъпило на 03.02.2021г.Посочването в исковата молба, че инцидентът е настъпил на 04.02.2021г. очевидно се дължи на техническа грешка, допускането на която не може да е основание за отхвърляне на предявения иск, доколкото от всички останали твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, и от представените към нея писмени доказателства по несъмнен начин е установена действителната воля на ищеца да претендира обезщетение за причинените му вреди от единствения настъпил инцидент между собствения му автомобил и кравата на ответницата. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че постановеното от въззивния съд решение не е вероятно недопустимо като основание за допускане на касационното обжалване. По смисъла на чл. 270, ал. 3, пр. 3 ГПК съдебното решение е недопустимо, когато в нарушение на диспозитивното начало съдът не се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, т.е. по заявените от ищеца факти, въз основа на които претендира спорното право, формиращи основанието на иска, и очертаното в петитума на исковата молба искане за защита. В този смисъл са и задължителните указания, обективирани в т. 9 от ПП № 1/ 1985 г. на ВС- решението е недопустимо в случай, че е разгледан иск, който не е предявен, и не е разгледан действително предявеният.Атакуваното въззивно решение на Пловдивския окръжен съд не е недопустимо, доколкото същото обективира произнасянето на съда по искова претенция с надлежно заявено от ищеца фактическо основание.Поначало в исковата молба са изложени твърдения, обосноваващи претенцията на ищеца за обезщетяване на причинените му имуществени вреди от единствения настъпил инцидент между собствения му автомобил и кравата на ответницата.Както правилно е приел въззивният съд, съдът е длъжен да се произнесе по очертания в исковата молба предмет на спора, като този предмет се посочва от ищеца чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава искането.В случая в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял имуществени вреди от настъпилото ПТП, за което безспорно е установено между страните, че е единствено такова, поради което неточното изписване на датата на ПТП в исковата молба не може да бъде основание съдът да откаже да изследва съществуването на спорното право и да не се произнесе по същество по основателността на предявения иск. При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос няма характеристиката на общ въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, същият не е бил предмет на разглеждане от страна на въззивния съд. Съдът не е приел, че първоинстанционният съд е разгледал иск, който се различава по правопораждащия си фактически състав от този, който трябва да бъде разгледан, а е приел, че по делото е безспорно между страните, че е настъпило само едно ПТП, като съгласно протокол за ПТП същото е настъпило на 03.02.2021г.Посочването в исковата молба, че инцидентът е настъпил на 04.02.2021г. очевидно се дължи на техническа грешка, допускането на която не може да е основание за отхвърляне на предявения иск, доколкото от всички останали твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, и от представените към нея писмени доказателства по несъмнен начин е установена действителната воля на ищеца да претендира обезщетение за причинените му вреди от единствения настъпил инцидент между собствения му автомобил и кравата на ответницата. Поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде обсъждано и наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма.При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото не са представени доказателства, че такива са били извършени. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение