Определение № 60255 от 05.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 79/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Г. Г., пълномощник на ищеца Е. Т., срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение подадената от същата молба по чл. 248 ГПК. Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не изразява становище. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. След постановяване на първоинстанционното решение жалбоподателят е депозирал искане за изменението му с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Така направеното искане първоинстанционният съд е оставил без уважение по съображение, че не са представени доказателства между ищеца и процесуалния му представител да е уговорено адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че наличието на договор между адвоката и представляваната от него страна е от значение не за определяне размера на възнаграждението, а за установяване по несъмнен начин на постигнатото между страните съгласие за безвъзмездно оказване на правната помощ по делото като предпоставка за възникване на вземането на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗА. Приел е, че при липсата на договор или друг документ, от който да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, точки 1-3 ЗА, и на съвпадащи помежду си насрещни волеизявления на страните за безвъзмездното предоставяне, респективно получаване, на правната помощ, няма основание на адвоката-пълномощник да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Приел е по-нататък, че в случая по делото липсва договор, който да е материализиран в отделен документ или да е изводим от съвпадащите по съдържание насрещни волеизявления, от който да се направи извод, че е уговорено правна защита по делото да бъде оказана при условията на някои от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА. Приел е, че е налице само твърдение на упълномощения адвокат в списъка по чл. 80 ГПК, че правната защита е била предоставена по тази ред, което, при липсата на съгласие на ищеца да бъде безвъзмездно представляван, не е от естество да породи правните последици по чл. 38, ал. 2 ЗА. Допускането на касационно обжалване се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС по въпроса относно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 от ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Налице и специалната предпоставка по чл 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото решаващото съображение на въззивния съд, че условие за присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е наличието на волеизявление на представляваната страна да бъде безвъзмездно защитавана, противоречи на установената последователна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Така по ч. т. д. № 2445/2016 г. на II т. о., ч. т. д. № 2266/2016 г. на I г. о., ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о., е прието, че липсата на договор за правна помощ не е пречка за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал 2 ЗА, а достатъчно за уважаване на искането за това е правната помощ по делото да е осъществена без данни за уговорено в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, изявление, че предоставената правна помощ е уговорена като безвъзмездна при липсата на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Следва да се отбележи, че цитираната от въззивния съд практика е формирана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (ч. т. д. № 1972/2018 г.), съответно по реда на чл. 248 ГПК (гр. д. № 60225/2016 г.). Частната жалба е основателна. Ищецът е бил представляван от адв. Г. Г. като представител на упълномощеното адвокатско дружество. Не са налице данни между ищеца и пълномощника да е било уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 36, ал. 2 ЗА, като следва да бъде отчетено и обстоятелството че с разпореждане от 19-ти октомври 2017 г. първоинстанционният съд е признал на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, че ищецът не разполага със средства за заплащане на такси и разноски в производството над размер от 200 лв. Следователно са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА за присъждане на адвокатското възнаграждение, поради което обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени, като се уважи молбата по чл. 248 ГПК и се осъди ответникът да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2710,80 лв, включително ДДС, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответно на уважената част от иска. С тези мотиви съдът