Определение № 50211 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител инспектор С. против въззивно решение № 260000 от 9.02.2022г. по в.гр.д. № 427 по описа за 2020г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение № 260007 от 31.08.2020г. по гр.д. № 230/2017г. на ОС Търговище като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 214 525лв. от М. И. М. и А. Р. К.. Присъдени са разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд, след като е обсъдил ангажираните доказателства, е приел за установено, че стойността на придобитото от ответниците имущество през проверявания период, което е налично в края на проверявания период възлиза на 61 947.81лв. или на 91 297.81лв./ако към първата сума се прибави и сумата от 17 050лв.,вземане по договор за заем/. Пред вид тази сума и без изследване на нетните доходи на ответниците, не е възможно да се установи значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ЗПКОНПИ, което да е предпоставка за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Но дори и да се изследва нетния доход, то от заключението на приетата по делото експертиза се установява, че получените от ответниците през проверявания период средства от законни източници възлизат на 39 065.82лв. Ответницата е получила и сума от 15 150лв. или нейните доходи с установен законен източник са 54 215.82лв. При установени разходи за издръжката на семейството от 101 805.31лв., е налице отрицателна величина на нетния доход от минус 47 589лв., което и е станало причина въззивният съд да прецени предявения иск за неоснователен. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва тези изводи като счита, че при изчисляване размера на несъотвтествието следва да се включат и изтеглените суми по наличните банкови сметки за процесния период, които подробно описва на четири страници, по конкретен размер, в жалбата си. В тази връзка, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1. Представлява ли „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, респ.§1,т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съгласно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето към края на проверявания период?, 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето към края на проверявания период и не е установено преобразуването им в други имущество? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. И. М. и А. Р. К., чрез процесуалния им представител адвокат М., с които се оспорват както нейната допустимост, така и основателност. С определение № 233 от 13.06.2022г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т.д.№ 4/2021г.на ОСГК на ВКС. Към настоящият момент същото е постановено, което налага възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба. Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, доколкото биха имали отношение към решаващият извод на съда, че изразходваните от ответниците суми от банковите им сметки, които поради тази причина, не са налични в края на проверявания период, не следва да се включват в имуществото и са ирелевантни за установения от съда размер на несъответствието. Тези въпроси обаче са разрешени от въззивният съд в съответствие с уеднаквената с тълкувателно решене № 4 от 18.05.2023г. по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС съдебна практика. Със същото беше прието следното: „Не представляват „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“/т.1/ и т.2: „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в потримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“/т.2/. Съобразно така даденото тълкуване касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото не е налице специалното основание за допустимост, на което касаторът се позовава по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въззивният съд е постановен в съответствие, а не в противоречие със съдебната практика по поставените въпроси. Както е обяснено в мотивите на посоченото тълкувателно решене № 4 от 18.05.2023г. - с изтеглянето на суми и изразходването им, вземанията се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на ответниците. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в блрой и вземанията, когато такива са възникнали в резултат на извършени преводи. За да подлежат на отнемане, те следва да се налични в края на проверявания период. „Имуществото, което подлежи на отнемане и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да се разделят за да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането“. „Преминаването на суми по сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер“. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд