Определение № 60146 от 25.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3744/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4937/02.08.2021 г. на Д. И. Г., [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. С., срещу определение № 493/13.07.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 409/2021 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1152/04.06.2021 г., постановено по гр. д. № 4023/2020 г. на Районен съд – Русе. В жалбата се излагат твърдения за недопустимост на обжалваното определение, евентуално за неговата неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържа това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: налице ли е основанието за допълване на съдебното решение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, когато има произнасяне в диспозитива на същото и са присъдени разноски, включително при липса на отхвърлителен диспозитив за част от направените от страната разходи в производството. Сочи се противоречие с определение № 546/16.10.2015 г. по ч.т. д. № 2014/2015 г. на ВКС, І т. о. Ответниците по частната касационна жалба И. П. И. и В. Д. И., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат М. Д., считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението по съображения в писмено становище, депозирано в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С обжалваното определение е потвърдено определение № 1152/04.06.2021 г., постановено по гр. д. № 4023/2020 г. на Районен съд – Русе, с което е уважено направеното искане по реда на чл. 248 ГПК за допълване на съдебно решение № 257/10.05.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Прието е, че са налице предпоставките по реда на чл.248 ГПК да бъде допълнено първоинстанционното решение с присъждане на разноски в полза на И. и В. И.. В мотивите на решението е било прието, че разноски не се дължат на тези ответници по иска, тъй като не са доказани, но в диспозитива това не е било отразено. Във връзка с подадената от И. и В. И. молба по реда на чл. 248 ГПК първоинстанционният съд преразгледал представените доказателства и приел за доказано, че ответниците са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, поради което е уважил молбата по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Поставеният от касатора въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Не се установява твърдяното противоречие с цитираното определение № 54/16.10.2015 г. по ч.т. д. № 2014/2015 г. на ВКС, І т. о. То е и неотносимо, доколкото се отнася до хипотеза при която има произнасяне в диспозитива на съдебното решение, касаещо сторените разноски. Предвид гореизложеното, не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на процесното определение до касационно обжалване. Разноски в производството по разноски не се присъждат, тъй като не се касае за хипотезата на чл.81 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.