Определение № 675 от 14.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 653/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против определение № 2178 / 12.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 936 / 2012 год. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6368 / 18.07.2012 год. по ч.гр.д.№ 5374 / 2012 год. на Русенски районен съд за спиране производството по същото, на основание чл. 229 ал.1 т.6 от ГПК, предвид конституционно дело № 4 / 2012 год. на Конституционен съд на Република България, образувано по искане на Омбудсмана на Република България, за прогласяване противоконституционност на нормата на чл.417 т.2 от ГПК - основание и на образуваното и спряно заповедно производство. Жалбоподателят излага съображения за неприложимост на чл.229 ал.1 т.6 от ГПК в заповедното производство, във връзка с което е формулирал и процесуалноправния си въпрос в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че въззивното определение, като преграждащо хода на заповедното производство е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, касационната частна жалба е подадена от надлежна страна и при спазен преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК. Спряното на основание чл.229 ал.1 т.6 от ГПК производство е образувано по заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника И. Х. И. и срещу П. Т. У., в качеството му на поръчител, за вземане в размер на 2 568,30 лв., от които главница от 1995,54 лева и лихва за забава в размер на 572,76 лв., на основание извлечение от сметка, въз основа на сключен между [фирма] и И. Х. И. договор за банков кредит. Цената на предявените претенции, с характеристика на търговски спор, на основание чл. 1 ал.1 т.7 предл. първо вр. с чл. 286 ал.2 ТЗ, обуславя недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.274 ал. 4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК, като същата не надхвърля законодателно установения минимален праг на обжалваемост и за граждански спор. Впрочем касационната частна жалба би се явила недопустима и на друго основание, поради липса на правен интерес, предвид следното: Конституционно дело № 4 / 2012 год., производството по което е обосновало постановеното от първоинстанционния и потвърдено от въззивния съд спиране, на основание чл.229 ал.1 т.6 от ГПК, е приключило с решение № 12 / 02.10.2012 год., обнародвано в ДВ бр. 79/ 2012 год. и съгласно чл. 14 ал.3 от Закона за Конституционния съд е влязло в сила в тридневен срок от обнародването му. С постановяването и влизането му в сила е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от атакуване на спирането, тъй като за сезирания със заявлението по чл.417 т.2 ГПК съд е възникнало задължението за служебно възобновяване на производството, а при негово бездействие защитимо право да претендира възобновяването има и самият жалбоподател, на основание чл.230 ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия,първо търговско отделение