Определение № 719 от 02.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1461/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу разпореждане № 132 от 10.04.2023г. по в.т.д. № 46/2022г. по описа на ОС – Шумен, с което е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД касационна жалба вх. № 404/20.01.2023г. срещу решение № 259 от 22.11.2022г. по в.т.д. 46/2022г. по описа на ОС – Шумен. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му еднолично от съдията -докладчик, в противоречие с първоначалната проверка, определила жалбата като допустима, и без да държи сметка, че спорът е разглеждан като граждански по реда на общия исков процес. По тези доводи моли за неговата отмяна. Ответникът по жалбата, „РВЦ“ ООД, излага доводи за нейната неоснователност и моли да не бъде уважена. Претендира присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен. Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „РВЦ“ ООД срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 14 000 лв. – претендирано на основание чл. 2.1.1 възнаграждение за изготвяне на работен проект по договор за обществена поръчка № МЕРШН-ДОГ-26/30.09.2019г. за възлагане на проектиране, доставка и изграждане на системи за видеонаблюдение, пожароизвестяване, сигнално-охранителна система, контрол на достъпа и периметрова охрана на пост „Търговище 2“; иск по чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за сумата 1906,95 лв. - претенция за връщане на заплатената по договора гаранция, представляваща 5% от стойността на договора, и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че не дължи сумата 1029,78 лв., начислена от ответника неустойка на основание чл.14.2 от договора. Цената на предявените искове, определена при спазване на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е равна на търсената сума по всеки от исковете. Съобразно нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела. Както е изяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по т. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС видът на делото, с оглед неговия предмет, и цената на иска, са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационно обжалване. В съответствие с този критерий въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от реда, по който е разгледан съдебния спор, а от неговия предмет. В случая с обжалваното въззивно решение е разгледан спор по предявени искове за изпълнение на търговска сделка – сключен между търговци договор във връзка с упражняваното от тях занятие – чл. 286 ТЗ, което на основание чл. 365 ГПК дефинира спорът като търговски. Цената на всеки от предявените искове е под 20 000 лв. и е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима. Погрешното отразяване в диспозитива на въззивното решение, че подлежи на касационно обжалване, както и извода при първоначалната проверка от въззивния съд, че жалбата е допустима, не може да дерогира изричната императивна разпоредба, установяваща минимален размер на цената на иска като условие за допустимост на касационното обжалване. Законът не предвижда процедура, която да позволява на страните чрез определено свое процесуално поведение /депозиране на касационна жалба или друго/ да преодолеят предвидената в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК необжалваемост според цената на иска - нито правомощия на касационната инстанция при определени обстоятелства - извън предвидените в чл. 280, ал. 3 ГПК - да приеме за разглеждане касационна жалба независимо от цената на иска. В този смисъл е и съдебната практика по определение № 50447 от 24.10.2022 г. по ч. т. д. № 2103/2022 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, определение № 50438 от 26.10.2022 г. по ч. т. д. № 1978/2022 г., ТК, І ТО на ВКС, определение № 118 от 31.03.2021г. по ч.гр.д. 1017/2021г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, определение № 38 от 25.01.2019г. по ч.гр.д. 14/2019г. по описа на ВКС, ГК, III ГО и др. С нормата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е предвидено правомощието на въззивния съд да върне депозираната от страната касационна жалба, която е подадена срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. Съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от ТР 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, връщането на касационна жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК се извършва от въззивния съд с разпореждане, което се постановява еднолично, тъй като се отнася до действия по администриране на касационната жалба, предвид на което и неоснователни са оплакванията по частната жалба за произнасяне от незаконен състав. По горните мотиви на съда правилно и в кръга на гореочертаните законови предпоставки въззивният съд е постановил връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК на подадената от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД касационна жалба и обжалваното разпореждане № 132 от 10.04.2023г. по в.т.д. № 46/2022г. по описа на ОС – Шумен като правилно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора право на разноски има ответникът по жалбата. Доказва извършването на разноски в размер на сумата 1000 лв. по приложен списък по чл. 80 ГПК за заплатено възнаграждение за представляването му от адвокат, която сума ще му бъде присъдена с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение