Определение № 2836 от 29.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1374/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й., турска гражданка, чрез адв. Д. Д., срещу решение № 927/01.12.2025г. по в. гр.д.№ 1461/2025г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е оставена без уважение молбата на касатора по чл. 542, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.4 ЗГР вр. с чл. 44, ал.2 ЗГР за приемане за установено, че е [дата на раждане] в [населено място], [община], [област], България с имена С. А. Ш. и родители А. Ш. Ш. /Х./ и Ф. А. Ш., и да бъде задължена Община Айтос да й издаде акт за раждане. Касаторът иска отмяна на въззивното решение като твърди, че изводът на въззивния съд за липса на идентичност на молителя и родителите му е резултат от формален подход и на непълно обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК въпросите: 1/Допустимо ли е съдът да откаже установяване на факта на раждане и съставянето на акт на раждане единствено поради разминавания в изписването на имена, дати и места в официални документи, без да извърши цялостна преценка на идентичността на лицето въз основа на всички събрани доказателства?; 2/ Следва ли при производство по чл. 542 ГПК съдът да отчита историческите, административните и езиковите особености при издаване на документи на български граждани – изселници, включително разлики в транслитерацията и именната система?; 3/ Допустимо ли е формалното несъответствие между документи, издадени от различни държави и в различни исторически периоди, да се приравнява на липса на идентичност на лицето? и 4/ Допустимо ли е административен орган да издава официални удостоверителни документи за конкретно лице и в съдебно производство да поддържа, че самоличността на същото лице не може да се установява без съдът да анализира и отстрани това несъответствие? Насрещните страни по касационната жалба – Община Айтос и Община Бургас, не вземат становище по жалбата. Прокуратурата на Р България не взема становище по жалбата. По искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: За да потвърди отказа на първоинстанционния съд да разпореди съставяне на акт за раждане на молителката, въззивният съд е приел да не е установено по делото, че имената С. А. Ш. и С. Й. са имена на едно и също лице, [дата на раждане] в [населено място], [община], [област], България, както и че представените по делото доказателства не установяват несъмнено фамилното име на бащата и датата на раждане на майката на молителката. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първият въпрос на касатора касае задължението на въззивния съд да обсъди всички касаещи релевантните факти доказателства по делото поотделно и в съвкупност и така уточнен е обуславящ крайния извод в обжалваното решение. Въззивният съд обаче не се е отклонил от изпълнението на това задължение, защото и несъответствието в имената на бащата и рождената дата на майката на С. А. Ш., и липсата на идентичност между имената на молителката като турска гражданка – С. Ч. с тези, с които е записана в семейните регистри на [населено място] - С. А. Ш., са предпоставени от обсъждането на всички събрани по делото доказателства. Несъгласието на касатора с доказателствените изводи от обсъждане им не е основание за допускане на касационен контрол. Следва да се отбележи, че през 1955г., когато молителката е родена, съставянето и издаването на актове за раждане в България се урежда от Правилника за водене регистрите за гражданско състояние (ПВРГС) / обн. ДВ 35/11.02.1950г./ в чиито чл. 15 и чл.16 е изяснено съдържанието на акта за раждане на живороденото от брак дете. Датите на раждане на родителите не са сред изискуемите от Правилника реквизити, а само техните имена – собствено, бащино и фамилно. И ако за тях са налице доказателства по делото, то липсват такива, че родената в [населено място] на [дата на раждане] С. А. Ш. е получила името С. Ч. при придобиване на турско гражданство през 1973г. Останалите въпроси на касатора не са правни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, нито са относими към приетото от въззивната инстанция, поради което не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО