Определение № 706 от 17.12.2009 г. на ВКС по д. № 462/2009 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 706 София 17.12.2009 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 15 декември 2009 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 462/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Х. В. Х. против определение № 64/09 от 24.04.2009 г. по гр.д. № 551/09 г. на друг тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба против решението на Софийски градски съд, постановено на 30.10.2007 г. по гр.д. № 3231/06 г. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението, като се твърди, че същото е немотивирано и постановено в противоречие със закона. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че е сезиран с нередовна касационна жалба, към която не е приложено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК със съдържанието, предписано от закона – не е посочен правният въпрос, разрешен от въззивния съд с атакуваното решение, както и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. В изпълнение на правомощията си по чл. 285, ал.1 ГПК въззивният съд е оставил жалбата без движение и е дал възможност на жалбоподателката да я приведе в съответствие с изискванията на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, но неправилно е преценил, че това е било сторено, тъй като в подадената от жалбоподателката молба от 09.09.2008 г. отново се сочат основания за касационно обжалване по чл. 281, ал.1, т.2 и 3 ГПК, които са различни от тези по чл. 280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно. При действието на новия ГПК /обн. ДВ бр. 59/07 г./ допустимостта на касационното обжалване са обуславя от наличието на определени предпоставки, визирани в чл. 280, ал.1. Съгласно цитираната разпоредба на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Задължение на жалбоподателя е съобразно чл. 284, ал.3,т.1 ГПК да обоснове наличието на някоя от тези хипотези, като изхожда от конкретния правен спор и всички обстоятелства по делото. В случая такова изложение не е направено, поради което неправилно е прието от въззивния съд, че нередовността на жалбата е отстранена и тя отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Неговата преценка не е задължителна за касационната инстанция, която и сама следи за допустимостта на касационната жалба. Нередовната касационна жалба не поражда задължение за ВКС да се произнесе по нея, а тъй като в случая процедурата по чл. 285, ал.1 ГПК по отстраняване на нередовности е била изчерпана, правилно касационната жалба на Х. В. Х. е била оставена без разглеждане. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът