Определение № 50437 от 26.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2092/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Бл Спорт“ ООД срещу определение №461/04.07.2022г. по в.ч.гр.д.№372/2022г. на Софийски окръжен съд, ГО. С него е потвърдено определение №110/30.03.2022г. по гр.д.№1168/2022г. на Самоковски районен съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Софийски окръжен съд. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.2 пр.3 от ГПК. Счита за очевидно неправилен извода на въззивния съд, че всички вземания на ищеца в общ размер от 207 919 лева произтичат от един правопораждащ факт и е без значение, че отделните строителни работи по договора за наем между страните са извършвани в продължителен период от време и имат самостоятелна оценка по пера. Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски окръжен съд. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на парично задължение по договор за строително – ремонтни дейности, инкорпориран в договор за наем от 18.02.2008г. Стигнал е до извода, че искът е един, тъй като всички вземания на ищеца в общ размер на 207 919 лева произтичат от един правопораждащ факт, като е без значение,че отделните работи по договора са били извършвани в продължителен период от време, както и това, че отделните строителни дейности по договора имат и своята самостоятелна оценка. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК предполага въззивното решение/определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem“ – във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ – въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението/определението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушение на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 от ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение не разкрива никой от изброените по – горе пороци. Доводите на частния касационен жалбоподател не са за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. Изложените твърдения относно наличието на множество предявени претенции за стойността на изпълнени от ищеца СМР, а не на един предявен иск по чл.258 от ЗЗД, представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд. За да прецени тяхната основателност, касационната инстанция следва да извърши проверка дали въззивният съд е формирал изводите си при правилно възприемане на съдържанието на исковата молба, т.е. дали определението е правилно от гледна точка на уредените в чл.281, т.3 от ГПК основания за касационно обжалване. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определение №461/04.07.2022г. по ч. гр. д. №372/2022г. на Софийски окръжен съд, ГО. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд