Определение № 418 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1012/2013 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите срещу решение № 1507 от 02.08.2012г. по т. дело № 490/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 181 от 25.11.2011г. по т. дело № 80/2011г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 4 състав, с което са отхвърлени като неоснователни следните искове: 1/ искове по чл. 647, т. 3 ТЗ /ред. ДВ, бр. 84 от 2000г./ и чл. 537, ал. 2 ГПК, предявени от Национална агенция по приходите срещу [фирма] в несъстоятелност, [населено място] и С. Х. Х. от [населено място] за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на [фирма] в несъстоятелност на сключения на 19.08.2008г. с нотариален акт № 52, т. 3, рег. № 7872, дело № 415/2008г. на нотариус З. Т. договор за продажба на апартамент № 35, вх. Б, ет. 6, [населено място],[жк], [улица], със застроена площ 63,87 кв. м. заедно с мазе № 31 с площ 3,83 кв. м., заедно с 1,61% от общите части на вход „Б“ и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ № ІV-66 от квартал 3Б по плана на [населено място], местност „О. купел 2”, [улица] за отмяна на същия нотариален акт; 2/ искове по чл. 647, т. 2 ТЗ /ред. ДВ, бр. 70 от 1998г./ и чл. 537, ал. 2 ГПК, предявени от Национална агенция по приходите срещу [фирма] в несъстоятелност, [населено място] и С. Х. Х. за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на [фирма] в несъстоятелност на сключения с нотариален акт № 85, т. I, рег. № 1605, дело № 83/2009г. на нотариус В. Връблянска, поправен с нотариален акт № 20, т. IIІ, рег. № 6735, дело № 408/2009г. на същия нотариус, договор за прехвърляне на собствеността на 0,542% идеални части от правото на собственост върху УПИ № ІV-66 от квартал ЗБ по плана на [населено място], местност „О. купел 2”, [улица] срещу извършено в същия имот строителство и за отмяна на същия нотариален акт. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС /решение № 118/06.10.2010г. по т. д. № 1053/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 111/02.11.2011г. по т. д. № 893/2010г. на ВКС, ТК, І т. о./ и които се решават противоречиво от съдилищата /решение № 385/08.03.2002г. по гр. д. № 2373/2001г. на ВКС/: относно обвързващата сила на предварителния договор за продажба на недвижим имот и нотариалния акт и относно меродавния момент за определяне стойността на отчужденото имуществено право и еквивалентността на разменените престации – към момента на сключване на окончателния договор или към момента на сключване на предварителния договор. Ответникът [фирма] в несъстоятелност, [населено място] чрез особен представител адв. И. В. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че правният въпрос не е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВКС или с тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС. Ответникът С. Х. Х. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Е. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, нито в противоречие с практиката на съдилищата, нито касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът поддържа, че посочените от касатора решения на ВКС са неотносими, тъй като не съдържат произнасяне по искове с правно основание чл. 647, т. 2 и т. 3 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 647, т. 3 и т. 2 ТЗ в редакцията, действаща преди приемане на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013г. Въззивният съд е констатирал, че с решение № 4 от 22.01.2010г. по т. дело № 510/2009г. Софийски окръжен съд е обявил неплатежоспособност на [фирма] с начална дата 31.12.2008г. и е открил производство по несъстоятелност на същия, а с решение № 88 от 16.08.2010г. го е обявил в несъстоятелност. За да потвърди решението, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 647, т. 3/ред. преди измененията в ДВ, бр. 20/28.02.2013г./ за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на [фирма] в несъстоятелност на сключения на 19.08.2008г. с нотариален акт № 52, т. 3, рег. № 7872, дело № 415/2008г. на нотариус З. Т. договор за продажба на апартамент № 35, вх. Б, ет. 6, [населено място],[жк], [улица], със застроена площ 63,87 кв. м. заедно с мазе № 31 с площ 3,83 кв. м., заедно с 1,61% от общите части на вход „Б“ и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ № ІV-66 от квартал 3Б по плана на [населено място], местност „О. купел 2”, [улица] по чл. 647, т. 2 ТЗ /ред. Преди измененията в ДВ, бр. 20/28.02.2013г./ за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на [фирма] в несъстоятелност на сключения с нотариален акт № 85, т. I, рег. № 1605, дело № 83/2009г. на нотариус В. Връблянска, поправен с нотариален акт № 20, т. IIІ, рег. № 6735, дело № 408/2009г. на същия нотариус, договор за прехвърляне на собствеността на 0,542% идеални части от правото на собственост върху УПИ № ІV-66 от квартал ЗБ по плана на [населено място], местност „О. купел 2”, [улица] срещу извършено в същия имот строителство, съдебният състав е съпоставил пазарната стойност на апартамента към датата на сключване на предварителния договор – 02.04.2005г. и към датата на сключване на окончателния договор с нотариален акт – 19.08.2008г. и пазарната стойност на идеалните части от поземления имот към сключването на предварителния договор – първата дата и към нотариалния акт. Въззивната инстанция е изложила съображения, че еквивалентността на разменените престации следва да се преценява към датата на сключване на предварителния договор поради това, че към тази дата е постигнато съгласието за сключването на сделката за покупко-продажба на недвижимия имот, докато прехвърлянето на собствеността върху имота, извършено с нотариалните актове, представлява изпълнение на поетото с предварителния договор от 02.04.2005г. задължение на дружеството – продавач, по който купувачът е изпълнил задължението си за плащане на цената в уговорените срокове, като се има предвид, че постигнатото между страните взаимно съгласие е за договор за изработка и за предварителен договор за покупко-продажба на бъдеща вещ. Въззивният съд се е аргументирал и с обстоятелството, че изпълнението на поето преди двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност задължение за прехвърляне на собственост, не е предвидено в хипотезите на чл. 647 ТЗ като относително недействително действие, увреждащо кредиторите на несъстоятелността, нито в хипотезите на чл. 646 Т. като нищожно действие. За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 647, т. 2 ТЗ /ред. преди измененията с ДВ, бр. 20/2013г./, решаващият съдебен състав е приел, че поради непредставяне по делото на нотариален акт № 85, т. I, рег. № 1605, дело № 83/2009г. на нотариус В. Връблянска не може да се установи дали обективираната в него сделка е безвъзмездна. Въззивната инстанция е изложила и съображения, че дори и да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че в нотариалния акт не е посочена цена, то договорът не е безвъзмезден, тъй като в чл. 1 от предварителния договор дружеството е поело задължение да прехвърли на купувача идеалните части от поземления недвижим имот, съответстващи на стойността на закупения от него апартамент, т. е. стойността на идеалните части е включена в цената на имота – предмет на предварителния договор и е налице насрещна престация срещу прехвърленото право, която е постъпила в патримониума на дружеството. След образуване на касационното производство с § 9 и § 10 от ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/28.02.2013г./ са въведени изменения съответно в разпоредбите на чл. 647 и чл. 649 ТЗ. В § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ е регламентирано, че измененията се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността. Нормата на чл. 649, ал. 3 ТЗ /редакция след изменението/ предвижда служебно конституиране от съда на синдика като съищец в хипотезата, когато искът е предявен от кредитор. С решение № 4 от 11.03.2014г. по к. д. № 12/2013г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14, ал. 1 и ал. 2 и § 15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/2013г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна служебно да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение във всяко положение на делото. С оглед разпоредбата на чл. 649, ал. 3 ТЗ /ред. ДВ, бр. 20/2013г./ и вероятната недопустимост на въззивното решение по иск, предявен от кредитора НАП – [населено място], следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи съобразно чл. 649, ал. 6 ТЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение