Определение № 403 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3665/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. срещу решение №.751/3.06.22 по г.д.№.809/22 на ОС Пловдив, с което е потвърдено решение №.262632/13.12.21 по г.д.№.7905/20 на РС Пловдив, 12с., за отхвърляне на предявения от касаторката иск с правно основание чл.33 ЗЗД за унищожаване на договор от 18.06.20 като сключен поради крайна нужда и при крайно неизгодни условия. Ответната страна „Изи Асет Мениджмент“АД оспорва жалбата; претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. В случая въззивното решение е постановено по иск с цена 3000лв. – тази сума е посочена от ищцата в исковата молба /стр.3 гръб по г.д.№.7905/20 на РС Пловдив/ като цена на иска, върху нея е внесена дължимата държавна такса /120лв. (стр.6 от г.д.№.7905/20 на РС Пловдив) и 60лв. (стр.6 гръб по г.д.№.809/22 на ОС Пловдив)/ и въпросът за цената на иска не е бил повдиган от ответника или от съда най-късно до първото съдебно заседание за разглеждане на делото предвид разпоредбата на чл.70 ал.1 ГПК. Така определената цена е под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум. Поради това и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Съобразно изхода на спора на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78 ал.8 вр. с чл.25а от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер от 50лв. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,