Определение № 465 от 08.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 287/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1518 от 14.10.2021 г. по гр.д.№ 1927/ 2021 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 10066/ 2019 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Енерго - про продажби” АД, гр.Варна, отрицателен установителен иск, квалифициран по чл.124 ГПК, за приемане за установено, че А. Д. Г. не дължи на „Енерго - про продажби” АД сума в размер на 10 511,52 лв по фактура № [ЕГН] от 04.06.2019 г., съставена за обект находящ се в [населено място], [улица], ап.3, за периода от 29.05.2017 г. до 28.05.2018 г., с аб.№ [ЕГН] и кл.№ [ЕГН] и касаторът е осъден да заплати разноските по делото. Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат прецизирани и синтезирани в следния смисъл: процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства, като подложи последните на самостоятелна преценка; каква е доказателствената стойност на експертно заключение, основано на лично становище на вещото лице и неподкрепено с други доказателства и достатъчно ли е обстоятелството, че средство за търговско измерване /СТИ/ е монтирано с нулеви показания за дневна и нощна тарифа, за да се приеме, че останалите тарифи също са били с нулеви показания; за значението на обстоятелството, че цената на електроенергията за технологични разходи е по висока от цената на електроенергията при нощна тарифа, при невъзможност да се определи кога точно е ползвана енергията, по отношение на доказването на размера на предявения иск и кой носи доказателствената тежест за това. Според касатора първият от тези въпроси е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а останалите счита, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа очевидна неправилност на обжалвания акт, поради явна необоснованост на изводите на решаващия състав, без конкретни съображения в какво тази необоснованост се състои. Ответната страна „Енерго - про продажби” АД оспорва жалбата. Според дружеството първият въпрос е поставен бланкетно и съставлява оплакване за неправилност на решението, което е неоснователно, защото въззивният съд е обсъдил всички възражения на ищеца и е спазил указанията на ВКС след първото касационно разглеждане на делото. Останалите въпроси също счита, че касаят само правилността на решението, както и че по отношение на тях не е обоснована допълнителната предпоставка по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. При условията на евентуалност излага и съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Делото се разглежда от ВКС за втори път, след като с решение по гр.д.№ 2545/ 2020 г., ІV г.о., е отменено първото въззивно решение по спора и делото е върнато на Варненски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. За да отхвърли предявения иск с обжалваното в настоящето производство второ въззивно решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът бил потребител на електроенергия, доставяна в процесния имот. Доставеното количество енергия се отчитало от СТИ – електромер, който бил монтиран на обекта на ищеца нов, неупотребяван, с нулеви показания на тарифите. На 28.05.2018 г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, в присъствието на двама свидетели и за резултатите от нея бил съставен констативен протокол № 1900972 от 28.05.2018 година. Електромерът бил демонтиран и предоставен за метрологична експертиза. За резултатите от нея бил съставен констативен протокол № 925 от 21.05.2019 г., констатирана била намеса в тарифната схема на електромера, в резултат на която в тарифа 1.8.3., която не се визуализирала на дисплея на СТИ и не се отчитала, била записана потребена електроенергия от 57 499 Квтч на стойност 10 511,52 лв. Към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер бил в срок на метрологична годност. Количеството енергия, натрупано в невизуализирания регистър, било доставено до обекта и потребено. Първоначалната параметризация на електромера в обекта на потребление била извършена през 2015 г. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде извършено в интервала от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа му и за исковия период ползването на такова количество енергия е възможно. При тези фактически установявания от правна страна съдът приел, че между страните е съществувало правоотношение за доставка на електроенергия. Това отношение било договорно и за него се прилагали общите правила на договора за продажба. Потребителят - купувач дължал заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, а ако в резултат на допусната грешка бил отчетен по-малък размер от доставеното, купувачът дължал доплащане на разликата, без оглед имало ли е виновно поведение у потребителя. В конкретния случай в обекта на потребление на ищеца бил монтиран електромер, който е бил нов и с нулеви показания по всички тарифи. Количеството електрическа енергия, отчетена по тарифа 1.8.3 на СТИ, било доставено в обекта на ищеца, но незаплатено, тъй като не е отчетено поради липса на визуализация на този регистър на дисплея на СТИ. Разликата между реално доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 29.05.2017 г. – 28.05.2018 г. била на стойност 10 511,52 лв по приравнени цени, определени за технологични разходи. Ирелевантно било каква част от тези количества следва да се причислят към дневно, съответно каква – към нощно потребление. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ, но е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Според нея въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Така установената практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол по първия процесуалноправен въпрос. Вторият въпрос също е обуславящ, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, е изяснено, че такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуваща такава. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен, а по разрешаването на въпроса има установена практика /срв. решение № 75/ 13.04.2021 г. по гр.д.№ 2206/ 2020 г., IV г.о./. Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа /доказателство/ или да не може да бъде намерен носител на тази следа /доказателствено средство/, годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т. нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт. Той може да приеме, че установени в заключение на вещо лице факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. Според натрупания човешки опит, производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара неизползвани, т. е. с нулеви показатели. Тази човешка презумпция, би била неприложима, ако напр. има данни уредът да е използван за друг потребител, на когото да се е отчитала електроенергия по този регистър или при когото електромерът да е бил манипулиран; и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен. При липса на такива данни всички регистри на монтирания нов електромер са с нулеви показания. Третия процесуалноправен въпрос е необуславящ. Той не е разрешен от въззивния съд, тъй като не съответства на фактическите му констатации. В обжалвания акт не е прието за установено от фактическа страна, че цената на електроенергията, отчитана по нощна тарифа, е по-ниска от цената по технологични разходи. Такива доказателства по делото не са събирани, нито е правено доказателствено искане от ищеца в тази насока, поради което отговорът на поставения въпрос не би имал значение за решаващите изводи на инстанцията по същество. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Случаят не е такъв, тъй като касаторът поддържа явна необоснованост на решението, без да изложи допълнителни аргументи в какво тя се състои, а такава не следва от прочита на обжалвания акт. Затова този акт не може да бъде окачествен като очевидно неправилен. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и