Определение № 4208 от 19.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3349/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване – Д.“ ЕООД, чрез адвокат Н. Й., срещу решение № 93/16.06.2025 г. по в.гр.д.№ 160/2025 г. на Окръжен съд – Разград в частите, с които след частична отмяна на решение №3/08.01.2025г. по гр.д. №527/2023г. на Районен съд – Кубрат, касаторът е осъден да заплати на Ф. А. Х. сумата от 40 000лв. – неимуществени вреди настъпили от претърпяната на 03.04.2023г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2023г. до окончателното изплащане и е потвърдено решението на първостепенния съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Ф. А. Х. сумата от 123,91лв. – обезщетение за имуществени вреди от претърпяната на 03.04.2023г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2023г. до окончателното плащане. Въз основа на разпореждане №499/31.07.2025г. по в.гр.д.№160/2025г. на Окръжен съд – Разград е издаден изпълнителен лист за сумата от 40 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2023г. до окончателното плащане. С молба вх.№16255/05.09.2025г. е направено искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение. С молба вх.№16973/18.09.2022г. са представени доказателства за внесено по сметка на ВКС обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума от 40 123,91лв. по сметка на ВКС. Посочената в платежното нареждане сума е постъпила по специалната сметка на ВКС при БНБ за гаранции и обезпечения, съобразно извършената справка от 19.09.2025г. от счетоводството на ВКС и направеното върху платежното нареждане отбелязване за това. Съдът, като взе предвид, че молителят е представил обезпечение в размер на присъдената с невлязлото в сила въззивното решение, чието спиране се претендира, сума от 40 000лв., съобразно разпоредбата на чл.282, ал. 2, т. 1 от ГПК и разясненията дадени в ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за уважаване на молбата за спиране изпълнението на решението в тази му част. Не са налице предвидените в чл.282 от ГПК предпоставки за спиране изпълнението на въззвното решение в частта, с която „Водоснабдяване – Д.“ ЕООД е осъдено да заплати на Ф. А. Х. сумата от 123,91лв. – обезщетение за имуществени вреди от претърпяната на 03.04.2023г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2023г. до окончателното плащане, тъй като решението в тази част е влязло в сила. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ГПК цената на иска за парични вземания е търсената сума. В случай на обективно и субективно съединени искове, от значение за определяне на цената на заявеното за защита спорно право е цената на всеки отделен иск, а не сбора на отделните претенции. С оглед на това, на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК, решението на въззивния съд в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от настъпилата на 03.04.2023г. трудова злополука в размер на 123,91лв., е изключено от касационен контрол. Молителят може да поиска връщане на недължимо платената гаранция в размер на 123.91лв. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение