Определение № 4203 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на кмета на Община Поморие, подадена чрез адвокат В. Чолаков от АК Бургас против Определение № 1718 от 21.02.2025 г. по административно дело № 1601/ 2024 г. по описа на Административен съд– Бургас, с което неговата жалба против т. 6 от Решение № 282, взето от протокол № 15/ 29.08.2024 г. на Общински съвет Поморие, е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено. С частната жалба са релевирани доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на определението и да се обяви за нищожно решението на Общински съвет- Поморие. При условията на алтернативност да се отмени решението на Общински съвет- Поморие и се дадат задължителни указания на административния орган по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът- Общински съвет Поморие в писмен отговор, подаден чрез адвокат В. Канева от АК Бургас счита частната жалба за неоснователна. Смята, че правилно съдът е приел, че липсва годен за оспорване административен акт, като абсолютна процесуална предпоставка, водеща до недопустимост на образуваното съдебно производство. Намира съдебното определение за правилно, обосновано и законосъобразно. Моли същото да се остави в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред адм. съд е образувано по оспорване, подадено от кмета на община Поморие, против Решение № 282 на общински съвет Поморие, по т. 6 от протокол № 15/ 29.08.2024 г., с което на основание чл.21, ал.1, т.23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ общински съвет Поморие възлага на кмета на община Поморие: 1. Да разпореди спиране полагането на пътна маркировка М 14 в гр. Поморие, както следва: 1.1. в кръстовища и на 5 м от тях във всяка посока; 1.2. на разстояние до 5 м преди пешеходните пътеки; 1.3. на неглавни /неосновни/ улици или части от тях; 1.4. на улици или части от тях, по които няма пътни знаци, забраняващи спирането и/или паркирането. 2. Да представи на общинския съвет до следващата му редовна сесия одобрен проект за полагане на пътна маркировка М 14, въз основа на Генералния план за организация на движението /ГПОД/ на гр. Поморие за срока от 01.01.2024 г. до момента на представянето. 3. Да представи на общинския съвет до следващата му редовна сесия писмен отчет: 3.1. Какъв процент и колко метра от положената маркировка М 14 е изпълнена върху кръстовища, около пешеходни пътеки и в пътни участъци, в които няма необходимост от забрана на спирането или паркирането/неглавни, неосновни улици и улици, по които няма пътни знаци, забраняващи спирането или паркирането/. 3.2. Каква е стойността на положената до момента пътна маркировка М 14, като представи писмени данни в подкрепа на твърденията си. Административният съд е приел, че с оспореното решение на общински съвет Поморие на практика се вменяват задължения на кмета на община Поморие във връзка с влезлия в сила Генерален план за организация на движението /ГПОД/. Посочил, че приетото от общинския съвет решение касае влязъл в сила общ административен акт, затова същото не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като изрично е изключено от съдебен контрол с изменение на чл. 21, ал. 5 АПК, (ДВ бр. 77/ 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), в което е предвидено, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Липсата на годен за оспорване административен акт като абсолютна процесуална предпоставка водела до недопустимост на образуваното съдебно производство. В заключение адм. съд приел, че оспореното решение не е административен акт, който подлежи на оспорване, поради което на основание чл. 159, т.1, т.4 от АПК, жалбата срещу него била оставена без разглеждане и производството по делото било прекратено. Обжалваното определение е неправилно. По въпросите на местното самоуправление, както правомощията в изпълнителната сфера, така и процесуалната легитимация на кмета са максимално широки в своя обхват и интензитет. Кметът на общината осъществява контрол за целесъобразност и законосъобразност върху актовете на общинските съвети по реда на чл. 45, ал. 5 ЗМСМА. Съгласно чл. 45, ал. 9 ЗМСМА измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая основателни са доводите на частния жалбоподател, че процесното решение представлява годен за обжалване административен акт. По отношение на аргумента на адм. съд за характера на приетото решение на ОбС, следва да се посочи, че общинските съвети не са сред органите на изпълнителната власт по Закона за администрацията, поради което не всички техни актове притежават признаците на административни актове по смисъла на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 АПК. Критерият, въз основа на който може да се прецени допустимост на оспорването на актовете на органите на местното самоуправление е дали те са или не са юридически актове. Контролът е само по отношение на юридически, но не и върху неюридически актове, като пред съда може да се оспори само законосъобразността им. Не може да се приеме, че липсва възможност за обжалване, поради това, че актът представлява такъв по изпълнение на влязъл в сила общ адм. акт. Процесното решение има разпоредителен характер, относно действия свързани с полагане на пътна маркировка и отчетност на извършената дейност. Законът предвижда контрол на всички актове на ОбС, без да изключва от оспорване такива, взависимост от техния характер. Предвид Тълкувателно решение № 5 от 10.12. 2008 г. на ВАС по Тълкувателно дело № 20/ 2007 г. на ОС на съдиите при ВАС и разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА следва да се приеме, че кметът на общината има процесуалната легитимация да оспорва пред административния съд всички юридически актове по отношение на тяхната законосъобразност. Необосновано от адм. съд се приема, че решението на ОбС не подлежи на обжалване, тъй като е акт по чл. 21, ал. 5 АПК. В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г., постановено по Тълкувателно дело № 4/ 2011 г. на ОС на ВАС също изрично е прието, че решенията на общинските съвети, взети в изпълнение на правомощията по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА, по своето същество са властнически изявления на орган на местно самоуправление, а не част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове, или нормативни актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. Не може да се приеме, че за кмета на общината липсва правен интерес да обжалва процесното решение, тъй като специалните разпоредби на ЗМСМА определят изрично субектите, които могат да оспорват актовете на общинските съвета. Решенията на общинския съвет могат да бъдат оспорени по реда на чл. 45 от ЗМСМА от областния управител и кмета на общината, както и от прокурора. Съгласно чл. 44, ал. 1, т.7 общинският кмет има задължение да изпълнява решенията на общинския съвет, поради което е създаден превантивния механизъм на чл. 45 ЗМСМА за оспорване на актове на общинския съвет от страна на кмета пред административния съд. По въпросите на местното самоуправление кметът, като изпълнителен орган (задължен да осъществи предвидените последици) се явява привилегирован жалбоподател, който по силата на специалния закон притежава процесуална възможност да оспорва общинските решения. Това, че издател на решението е адм. орган по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА и приемането му при изпълнение на управленски функции са достатъчни, за да е налице годен за оспорване акт на общинския съвет от страна на кмета на общината. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/ 10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/ 2007 г. на ОС на ВАС. Следователно, целта на законодателя е била актовете на общинския съвет да подлежат на контрол по отношение на изискванията за компетентност (включително наличието на кворум и мнозинство), спазване на административно- производствените правила и приложимите норми. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото– върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При разглеждането на делото, съдът ще се произнесе и по претенцията на страните за сторените разноски. С оглед гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение