Определение № 60641 от 05.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1494/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. Д. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1454 от 17.06.2019 г. по гр.д.№ 5162/ 2017 г. и решение по чл.250 ГПК № 2531/ 18.11.2019 г. по същото дело, с първото от които е потвърдено решение на Софийски окръжен съд по гр.д.№ 820/ 2013 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против срещу „Кооперация Сета 92”, гр.София, Д. Х. К. и Т. Х. К., иск, квалифициран по чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване на недействителността спрямо ищеца на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 26, т.ІІІ, рег.№ 07305, дело № 380/ 2001 г. на нотариус В. Б. като погасен по давност и е разпределена отговорността за разноските по делото, а с второто е оставена без уважение молбата на М. Д. за допълване на първото решение. В изложенията на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси. Направено е искане делото да не се разглежда от никой състав на Върховния касационен съд, тъй като същият съд бил ответник по заведени от касатора дела срещу него. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз /СЕС/ по въпроса „ … КОЙ СЪД РАВЕН НА ВКС СЪД В А ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА НА ЕС РАЗГЛЕЖДА НАСТОЯЩАТА ЧАСТНА ЖАЛБА“. В изложенията са изложени твърдения, че в нотариалния акт, с който е извършена недействителната /според ищеца/ сделка, е сгрешен номерът на имота, за който е правния спор и че реално акт за отчуждаване на такъв имот не е налице. Оспорва се извода за изтекла погасителна давност с доводи, че давностният срок не може да започне да тече преди съставянето на акта за поправка на нотариалния акт за продажба на имота, а от тази дата до предявяване на иска не са изтекли 5 години. Поддържа се наличие на знание у купувачите по договора за увреждането на ищеца като кредитор, тъй като тяхната майка е знаела, че между ищеца и „Кооперация Сета 92” е имало сключен предварителен договор за продажба на процесния имот. Твърди се неизпълнение от страна на ответната кооперация на задължението да изгради имота и да го предаде с акт 16, което правило ищцовата претенция изискуема и основателна. Поддържа се липса на произнасяне по цялото искане на ищеца, тъй като съдът не разрешил спора по иска за сключване на окончателен договор. Твърди се, че решението е постановено от незаконен състав – тъй като съдията в първата инстанция и членовете на състава на въззивния съд били длъжни да си направят отвод. Ответните страни Д. Х. К. и Т. Х. К. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Поддържат, че касатора не е формулирал каквото й да е основание за това. При условията на евентуалност излагат съображения за правилност на обжалваното решение. По отношение на ответника „Кооперация Сета 92” производството е прекратено пред въззивния съд поради неправосубектност, настъпила със заличаването й от търговския регистър. Съдът намира жалбите за допустими, но исканията за допускане на касационно обжалване и на двете решения се явяват неоснователни. За да отхвърли иска за обявяване на недействителността на продажбата на процесния имот спрямо ищеца, въззивният съд приел, че на 30.11.1998 г., ищецът като купувач и „Кооперация Сета 92” като продавач-строител сключили „договор за покупко-продажба на обекти в строеж“. С него продавачът се задължил да продаде на купувача апартамент № 1 /в строеж/, находящ се в жилищна сграда на [улица], [населено място], с обща площ от 108,42 кв.м., състоящ се от кухненски бокс, дневна, столова, две стаи и прилежащи сервизни помещения, намиращ се на първия жилищен етаж на сградата, както и мазе № 1 при цена левовата равностойност на 29 600 щатски долара. Нотариалното прехвърляне на имота следвало да се извърши с плащане на последната вноска, 3 дни след подписване на акт образец 16. Строителството и предаването на имота следвало да стане до 30.07.1999 г. Ищецът бил изправна страна по този предварителен договор, но окончателен договор за процесния апартамент не бил сключен. На 11.07.2001 г., с нотариален акт № 26, том ІІІ, дело № 380/ 2001 г., вписан на същата дата, кооперация „Сета 92“ продала на Д. Х. К. и Т. Х. К. апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], на първи жилищен етаж със застроена площ от 92,96 кв.м., състоящ се от дневна-столова с кухненски бокс, две стаи, тоалетна, мокро помещение, баня-тоалетна и балкон при съседи: улица, калкан, ап.№ 2 и стълбище, заедно с мазе № 1 и съответните идеални части от общите части на сградата, построена в груб строеж. С жалба от 01.10.2002 г. до Софийска районна прокуратура шест лица, между които ищецът и В. К. /майка на ответниците Д. Х. К. и Т. Х. К./, сезирали прокуратурата за нередности в действията на „Кооперация Сета 92”. В тази жалба В. К. била посочена като купувач по предварителен договор на апартамент № 1 в сградата, а ищеца Д. – на апартамент № 2. С нотариален акт № 50, съставен на 29.07.2004 г., била извършена поправка на нотариален акт № 26 от 2001 г., като числото 92,96 кв.м. следвало да се чете 106,64 кв.м. Исковата молба, по която е образувано основното производство, постъпила в съда на 07.10.2008 г. При тези фактически установявания съдът посочил, че ищецът се явява кредитор на кооперацията, която не е изпълнила задължението си да сключи окончателен договор за апартамент № 1, а го е продала на ответниците. Приел, че сделката, сключена с акта от 2001 г., е увреждаща за ищеца и обуславя правото му да иска от съда да обяви за недействителен по отношение на него процесния договор. По делото обаче не било доказано, че купувачите са знаели за увреждането. Обстоятелството, че тяхната майка подписала жалбата от 01.10.2002 г., не можело да обоснове такъв извод. Тази жалба била подадена след продажбата на апартамент № 1, а в нея майката на купувачите била посочена именно като купувач на този апартамент. Отникъде не можело да се направи извод, че В. К., а оттам и нейните син и дъщеря, са знаели за предварителния договор, сключен между кооперацията и ищеца през 1998 г. При липса на доказателства за знание за увреждане от страна на купувачите, искането за обявяване на относителната недействителност на договора за продажба било неоснователно. Но дори и искът да бил основателен, според въззивния съд същият бил погасен по давност. Продажбата на имота била извършена на 11.07.2001 г. и на тази дата нотариалният акт бил вписан. Срокът на погасителната давност по чл.110 ЗЗД започнал да тече от 12.07.2001 г. и е изтекъл на 12.07.2006 г. Исковата молба постъпила в съда на 07.10.2008 г., след изтичането му. Съдът отхвърлил доводите на ищеца, че срокът на погасителната давност започвал да тече от 29.07.2004 г. – датата на поправката на нотариалния акт. Поправката се отнасяла до площта на апартамента, а площта не била индивидуализиращ признак на имота. Вещно-прехвърлителното действие настъпило на 11.07.2001 г. и от тази дата за ищеца се е породило правото в 5-годишен срок да атакува увреждащата го сделка. По отношение на тези правни разрешения на въззивния съд липсват формулирани правни въпроси в изложенията на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, повдигането на правен въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не би могъл служебно да формулира такъв въпрос /извън изключенията по чл.280 ал.2 ГПК/, тъй като това би било в противоречие с принципа на диспозитивното начало. Както е видно, в изложенията си касатора е посочил общи основания за неправилност на въззивното решение – необоснованост, процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, но не е повдигнал във връзка с тези си твърдения правни въпроси, нито е обосновал наличие на някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Затова не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол по посочената разпоредба. По отношение на приложението на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК единствените относими твърдения на касатора са за постановяване на обжалвания акт от незаконен състав. В такъв случай постановеното решение би било нищожно и допускането му до касационно обжалване би следвало да се извърши и служебно. Не са налице обаче съмнения по валидността на обжалвания акт. Фактическите твърдения на касатора за обосноваване на незаконност на състава, постановил този акт, са наличие на основания за отвод. Освен че са недоказани, тези твърдения сами по себе си не биха могли да доведат до извод за нищожност на акта. Съгласно установената практика, при нарушение на законовата забрана за постановяване на съдебни актове от съдия, за който е налице основание за отвод, не е налице нищожност или недопустимост, а неправилност на съдебния акт, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила /решение № 200/ 19.01.2018 г. по т.д.№ 592/ 2016 г., ІІ т.о. и цитираните в него/. Не следва да бъде уважено искането на ищеца делото да не бъде разглеждано от никой състав на Върховния касационен съд. Само този съд може да упражнява касационен контрол върху въззивните решения на съдилищата в Република България по граждански дела и делото не може да бъде препратено на друг съд. Следва да се отбележи също, че съгласно установената практика този съд е компетентен като последна инстанция и по делата, по които се явява ответник за реализиране на отговорност за вреди, както и по делата за обжалване на преграждащи определения на друг състав на ВКС, като изискването за обективност на съда е достатъчно удовлетворено, ако делото се разглежда от различен състав. По същите съображения не следва да се уважава искането за отправяне на преюдициално запитване, още повече, че не са посочени от касатора, нито са служебно известни на съда, такива норми от правото на ЕС, които да налагат преюдициално тълкуване от СЕС по поставения въпрос. По тези съображения Върховният касационен съд