Определение № 1475 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3798/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. Д., чрез процесуален представител адв. Б. Т., против въззивно решение № 229 от 29.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 170/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което решение № 1134 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 225/2021 г. на Районен съд - Русе е обезсилено, в частите, с които са изменени определените с решение № 835 от 16.10.2017 г., постановено по гр. д. № 5519/2017 г. по описа на Районен съд - Перник режим на лични отношения на бащата С. Д. Д. с децата Н. С. Д. и Д. С. Д. и размер на дължимата от бащата издръжка за двете деца чрез увеличаване на размера от 150 лв. на 285 лв. за Н. С. Д. и от 150 лв. на 185 лв. за Д. С. Д. и същото решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Д. Д. против А. М. П. иск с правно основание чл. 51, ал. 4 СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо децата. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и предоставяне упражняване на родителските права по отношение на децата Н. С. Д., [дата на раждане] и Д. С. Д., [дата на раждане] на бащата С. Д. Д., определяне на местоживеенето им при него, като на майката А. М. П. да се определи режим на лични отношения с децата и да заплаща ежемесечно издръжка на децата. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна по жалбата А. М. П. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. Н. М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и изразява становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С обжалваното въззивно решението е обезсилено, като недопустимо първоинстанционното решение в частта, с която е изменен режима на лични отношения на бащата с двете деца, както и в частта, с която бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за децата в увеличен размер. Решението е потвърдено в останалата част, с която е отхвърлен предявеният от С. Д. Д. против А. М. П. иск с правно основание чл. 51, ал. 4 СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо децата. Въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвените пред двете инстанции по същество социални доклади и преценявайки интереса на децата е приел, че не се установява наличие на изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 СК, което да налага изменение на постигнатото от родилите пред бракоразводния съд споразумение относно упражняването на родителските права. Отчел е, че отношенията между страните са силно влошени като помежду им липсва нормална комуникация. Кризата в отношенията е започнала по време на брака им и се е задълбочила в резултат на поведението на ищеца. Установено е, че същият многократно отправял обиди и заплахи към ответницата и новото й семейство, което е наложило тя да търси съдействие от органите на реда. Липсват доказателства, които да установяват, че майката създава пречки за осъществяване на режима на лични отношения на бащата с децата, както и данни, че същата има поведение, което е насочено към отчуждаването им от бащата. Напротив, с приетата по делото експертиза е установено, че връзката между бащата и децата е съхранена, а нежеланието на по-голямото дете Н. да осъществява контакти с бащата се дължи на неговото собствено поведение. Няма доказателства, които да сочат, че поведението на майката е причина от м. август 2021 г. да бъдат изцяло преустановени контактите на ищеца с децата, който не ги е търсил и няма никакви контакти с тях. Майката, заедно с децата и новия й партньор, трайно се е установила да живее в [населено място] като впоследствие са закупили къща в [населено място], населено място, което е в близост до града. Установено е по категоричен начин, че след развода майката на децата е изградила връзка с нов партньор, с който имат общо дете и заедно отглеждат децата. Тя е създала сигурна семейна среда за нормалното и правилно отглеждане на децата, които са силно емоционално привързани към нея и новия й партньор, налице е силна емоционална връзка между самите деца, вкл. и по отношение на другото дете на майката. Горепосочените обстоятелства оборват твърденията на ищеца, че майката препятства контактите му с децата, за наличие на негативно влияние на партньора й, както и децата се отглеждат във враждебна и вредна за развитието им среда. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Твърденията на касатора в случая не могат да обосноват извод, решението е очевидно неправилно. При извършената служебна проверка от съдържанието на мотивите на решението не се разкрива тежък порок – да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е формулиран следният правен въпрос: „Неизпълнението на вече установен режим на лични контакти с децата и преместването им в друго населено място представляват ли съществено ново обстоятелство, което да оправдава промяна в упражняването на родителските права и режима на контакти с другия родител?“. Касаторът сочи, че въпросът е разрешен в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г., както и решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1398/2011 г. на ВКС, IV г. о. По поставеният въпрос не се разкрива основание за допускане на касационно обжалване, доколкото същият макар и обуславящ не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика. Съгласно задължителните указания, дадени с т. V от ППВС № 1/12.11.1974 г. основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определяне на иска изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. При това изменението може за се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. Отчуждаването на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител също представлява основание за изменение на режима на упражняване на родителските права. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. В случая несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства е приел, че невъзможността на бащата да се вижда с децата се дължи изцяло на неговото поведение. Посочил е, че липсват доказателства, които да установяват, че майката създава пречки за осъществяване на режима на лични отношения на ищеца с децата, както и данни, че същата има поведение, което е насочено към отчуждаването им от бащата. Напротив, с приетата по делото експертиза е установено, че връзката между бащата и децата е съхраненаа, а нежеланието на по-голямото дете да осъществява контакти с бащата се дължи на неговото собствено поведение. Отделно в обясненията си пред съда детето Н. сочи, че по време на осъществяване на режима на лични отношения бащата употребявал алкохол, ставал агресивен като отправял обиди по отношение на нея и на нейната майка. Това поведение на жалбоподателя станало причина детето да търси помощ на тел. 112. При срещите между бащата и децата, той проявявал повече внимание към детето Д., а Н. се чувствала пренебрегната от него. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на децата, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. Без съмнение връзката на децата с всеки от двамата родители е от изключителна важност за формиране на тяхната личност, поради което е желателно и следва да се насърчават всякакви форми на контакт, за които родителите постигнат консенсус. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение