Определение № 496 от 04.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1389/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1786 / 13.11.2012 год. по т.д.№ 2767 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение от 16.02.2012 год. по т.д.№ 2125 / 2010 год. на СГС, ТО, VІ – 10 състав. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с довод за постановяването му в противоречие с материалния закон - чл.705 вр. с чл.700 от ТЗ и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - нарушен принцип на диспозитивното начало - чл. 6 ГПК, предвид произнасяне по незаявени от подалия възражение, срещу приетия от събранието на кредиторите оздравителен план, хирографарен кредитор основания за незаконосъобразност на предложения от длъжника оздравителен план, предпоставили отказ за утвърждаване, потвърден от въззивна инстанция. Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотези на чл.280 ал.1 т. 1-3 ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, като счита, че формулираните въпроси съответно: не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК / първи и втори /, като не са обосновани допълнителните селективни критерии по чл.280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК по останалите два въпроса ,вкл. допълнителен селективен критерий за допустимостта на касационното обжалване и по първи и втори въпроси, ако би се приел за удовлетворен по тях общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. Представените решения на СГС и САС – казуална съдебна практика - не са удостоверени като влезли в сила, а приложеното решение на ВКС е неотносимо към поставения от касатора правен въпрос. По трети и четвърти въпроси, ответната страна твърди, че постановеното решение е в съответствие със задължителна съдебна практика - реш. № 158 / 30.11.2012 год. по т.д.№ 42 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, възприемащо застъпеното в реш.№ 84 / 19.02.2004 год. по гр.д.№ 860 / 2003 год. на ВКС, І т. о., т.е. при липса на противоречива към момента съдебна практика, което само по себе си изключва основанието по чл.280 ал.1 т .3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав съобрази следното: С атакуваното въззивно решение е потвърден отказ за утвърждаване на предложен от длъжника - [фирма] - оздравителен план, гласуван на Събрание на кредиторите от 06.12.2012 год., като хирографарният кредитор [фирма] е гласувал единствен „ против „ и депозирал възражение срещу утвърждаването на плана, по реда на чл.704 ал.3 ТЗ, на основание чл.700 ал.1 т.4 ТЗ, предвид непредоставени му като хирографарен кредитор гаранции във връзка с изпълнението на плана. Определението по чл.701 ТЗ, за допускане на оздравителния план до разглеждане от Събранието на кредиторите, не е обжалвано, предвид което касаторът счита, че съответствието на плана с изискванията на чл.700 ТЗ не е допустим предмет на дължимата от съда проверка при утвърждаването му, а същата е ограничена до съответствието му с изискванията на чл.705 ТЗ. Съдът по несъстоятелността е отказал утвърждаване на плана предвид липсата на доказателства за спазване условието на чл. 705 ал. 1 т.4 ТЗ - на несъгласния с плана кредитор планът да осигурява плащане, каквото същият би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред. За последното съдът е счел необходимо представянето на пазарна оценка на единствения притежаван от дружеството - длъжник актив - недвижим имот, предвиден за застрояване, което застряване, респ. разпродажбата на бъдещите построени обекти, е средството за оздравяване, предложено с плана. Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил изискване, предвидено в чл. 700 ал.3 вр. с ал.2 ТЗ - при продажба на търговското предприятие на длъжника или на обособена част от същото - към настоящата, различна хипотеза. Въззивният съд е потвърдил решението на съда по несъстоятелността като е разгледал както визирания във възражението на [фирма] недостатък на плана - по чл.700 ал.1 т.4 ТЗ, така и разгледания от СГС - на основание чл. 705 ал. 1 т.4 ТЗ, възприемайки мотивите за необходимост от пазарна оценка на имуществото на длъжника за обосноваване извод в съответствие с условието на чл.705 ал.1 т.4 ТЗ. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните четири въпроса, прецизирани от настоящия състав, в съответствие с правомощието му по ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: 1 / Следва ли в производството по чл. 704 ТЗ, респ. за нуждите на утвърждаването на оздравителния план, да бъде представена пазарна оценка на имуществото от масата на несъстоятелността, по смисъла на чл.700 ал.3 ТЗ, макар планът да не предвижда сделка с предмет, съгласно чл. 700 ал.2 ТЗ ?; 2 / Задължително ли е предоставянето на гаранции и за хирографарните кредитори и какъв е вложеният от законодателя смисъл в понятието „ гаранции „ по чл.700 ал.1 т.4 ТЗ - обезпечения на вземанията на кредиторите или друг тип гаранции за изпълнението на плана ?; 3 / Допустимо ли е при утвърждаване на плана съдът да разгледа същия на основания, незаявени с възраженията по чл. 704 ал.3 ТЗ ? и 4 / Какъв е обхватът на проверката на съда, при утвърждаване на оздравителния план - включва ли същата преценка за спазване изискванията на чл. 700 ТЗ или само тези на чл. 705 ТЗ, при неосъществено производство по обжалване, на основание чл.701 ал.3 ГПК, предвид допускането на плана ?. Първият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е мотивирал извод за задължително приложение към оздравителния план на пазарна оценка на имуществото от масата на несъстоятелността, а необходимост от такава оценка в конкретната хипотеза - за проверка спазено ли е условието на чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ, за гласувалият против плана хирографарен кредитор планът да предвижда плащане, каквото би получил и при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред ? Формулираният от касатора въпрос не кореспондира с решаващия извод на съда, който не разширява приложението на чл. 700 ал.3 вр. с ал.2 ГПК - пазарната оценка като задължително приложение на плана, а изхожда от същата като средство за установяване спазване изискването на чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ. Дори да би се приел за обоснован общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, с цитираното решение № 69 / 18.02.2005 год. по т.д.№ 286 / 2004 год. на І т.о. на ВКС не се обосновава соченият допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като решението е постановено по реда на ГПК / отм./. Същото не удовлетворява и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като липсва необходимия за съпоставяне правните изводи на постановилия го съд и настоящия, обективен идентитет в преценимите, релевантни факти и приложимата към същите правна норма. В цитираното решение е разгледан довод за невярна, а не лисваща оценка на имуществото на длъжника, като същият не е предявен като относим към преценка спазване изискването на чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ. Вторият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК - включен е в предмета на спора и обуславя решаващите изводи на въззивния съд за потвърждаване отказа за утвърждаване на оздравителния план .Съдът е приел ,че не са предоставени гаранции за всеки клас кредитори, т.е. и за класа на хирографарните, в противоречие с чл.700 ал.1 т.4 ТЗ, каквото е и основанието на предявеното от [фирма] възражение срещу утвърждаването на плана, макар и само по отношение на този хирографарен кредитор, приемайки че се касае за гаранции в обезпечаване на предвиденото за всеки клас плащане. Въпросът е конкретизиран по отношение на хирографарните / необезпечени / кредитори, в аспект на необходимостта от тълкуване съдържанието на разпоредбата относно характеристиката на изискваните от законодателя „ гаранции във връзка с изпълнението на плана „ и обхвата на дължимата от съда проверка, доколкото утвърждаването не е оспорвано от обезпечените кредитори на несъстоятелността, а в конкретната хипотеза се касае за невъзможност за цялостно удовлетворяване и на последните без опрощаване и разнрочване на вземания на обезпечените кредитори, залегнало в съдържанието на оздравителния план. Обоснован се явява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: по тълкуването на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ липсва задължителна съдебна практика и същото се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което и касационното обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато. Трети и четвърти от поставените въпроси / третият - поставен в аспект на твърдяно нарушение на чл.6 ГПК от съда по несъстоятелността, несанкционирано от въззивния съд с обезсилване на решението му, предпоставящо недопустимост на въззивното решение /, макар да покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, не удовлетворяват зададените допълнителни селективни критерии по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК. С цитираното от ответната страна решение - реш. № 158 / 30.11.2012 год. по т.д.№ 42 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС - е даден отговор относно обхвата на дължимата от съда при утвърждаване на плана проверка, респ. дължимата от въззивния съд по реда на инстанционния контрол такава, неограничена до спазване изискванията на чл.705 ТЗ, а включваща и преценка на съответствието на плана със задължителното му според чл.700 ТЗ съдържание / материалноправни предпоставки /, освен ако последните вече са били обект на инстанционен контрол, упражнен по повод обжалване определението по чл.701 ТЗ за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите, какъвто не е настоящия случай. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение