Определение № 4442 от 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1881/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. З., чрез адв. Ж. С. срещу решение № 1261 от 04.12.2024 г. по гр. дело № 1041/2024 г. на Софийски апелативен съд, постановено по иск с правно основание чл.40 от ЗЗД. С него е потвърдено решение № 260526 от 27.03.2023 г. по гр.д. №5893/2016 г. на Софийски градски съд, с което по предявен от Е. П. Б., починала в хода на производството и заместена по реда на чл.227 от ГПК от Н. С. Б. против Н. В. З. и М. К. Я., починала в хода на производството и заместена по реда на чл.227 от ГПК от Р. В. К., иск с правно основание чл.40 от ЗЗД е прогласена недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2015 г., сключен с нотариален акт № ....., том ............, рег. № ..........., съставен по н.д. №......... г. на нотариус И. Н., с който Е. П. Б., действаща чрез пълномощника си М. К. Я. е продала на Н. В. З. собствения си Апартамент № 93, находящ се в [населено място], [улица], вход „...., ет..., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, антре, два балкона, с обща площ от 80,92 кв.м., заедно с мазе № 27 с обща площ от 3,24 кв.м., заедно с таван № 19 с обща площ от 7,19 кв.м., заедно с припадащите се 1,091 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......................... по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 53/23.11.2011 г. на изп. директор на АГКК.

В мотивите си инстанцията по същество приема, че посредством нотариално заверено пълномощно от 30.01.2015 г. първоначалната ищца Е. Б. е учредила представителна власт на ответницата М. Я. да се разпореди със собственото й жилище, включително да определи цената и елементите на договора, и да договаря сама със себе си на основание чл. 38 ЗЗД. В следствие на тази упълномощителна сделка е сключен договор за покупко-продажба на 16.02.2015 г., оформен с нотариален акт № ..........., том ............., рег. № ...................., н.д. № ......................г. по описа на нотариус И. Н. по силата на който пълномощника е продал на ответницата Н. З. недвижимия имот за продажна цена в размер на 30 000 евро. Цената срещу която пълномощникът е продал жилището е два пъти по-ниска от средната пазарна цена съгласно неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът е кредитирал. Вещото лице е определило действителната пазарна цена на жилището в размер на 127 040 лв., включително при отчитане лошото състояние на имота и нуждата от ремонт с прилагане на съответен коефицент. Съдебния състав е посочил, че по правилата на формалната житейска логика, еквивалентност на престациите в хипотезата, при която имот се продава на цена, съвпадаща с данъчната му оценка, би била налице само когато имотът се намира в населено място без перспективи за развитие, без добра инфраструктура, в което няма търсене на недвижими имоти и не би могло да има оправдани очаквания за постигане на по-висока цена, но в настоящия случай такава хипотеза не е налице - апартаментът, предмет на продажба е ситуиран в центъра на столицата, където имотите представляват значителен интерес на пазара. От събраните по делото гласни доказателства и сключения на 30.01.2015 г. предварителен договор се установява, че ответницата М. Я. е манифестирала намерението да полага грижи и издръжка за ищцата, като срещу това задължение, ищцата да прехвърли придобит имот след замяна или продажба на процесното жилище в [населено място]. От значение е и фактът, че на същата дата като процесната сделка - 16.02.2015 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба, по който продавач е Р. К. - дъщеря на пълномощника М. Я., която се е задължила да продаде на ищцата еднофамилна къща на [улица] за цена от 15 200 евро, при установена по делото действителна пазарна цена към онзи момент от 8 180 лв. и състояние, което е изключително лошо, както и категорично установено и неоспорено обстоятелство, че част от продажната цена от 15 200 евро е преведена от пълномощника по нейна лична сметка с основание „Покупка на недв. имот“, а останалата сума от 2 800 евро е броена на каса лично на пълномощника въз основа на пълномощното от 30.01.2015 г. От така установените факти следва, че на ищцата е причинена вреда, произтичаща от обстоятелството, че при явна и ясно съзнавана от пълномощника нейна нужда, срещу евентуално прехвърляне на своето имущество да си осигури било насрещно задължение да бъде гледана и издържана, било еквивалентните парични средства, които една добросъвестно предприета продажба би набавила в степента, необходима за нейното оцеляване и достойно съществуване, с последователните си и ясно осъзнавани като резултат действия първата ответница Я. лишава ищцата и от двете.

По несъмнен начин е установено, от събраните по делото доказателства, че при сключване на процесния договор за покупко-продажба, както упълномощеният, така и купувача са действали недобросъвестно, с намерение да се обогатят за сметка на упълномощителката - купувачът чрез намаляване на своите разходи, а пълномощника – чрез бързо и непосредствено получаване на продажбената цена от сделката, с която да облагодетелства материално себе си, в частност семейството си. С оглед гореизложеното съда е постановил, че са налице и двата елемента – обективен и субективен, от фактическият състав, пораждащ недействителността на сделката по чл. 40 ЗЗД, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на така предявения иск.

Поддържа се, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 са повдигнати следните въпроси:

1. „Неотлагането на делото във въззивното производство, поради внезапното заболяване на страна и лишаването й по този начин от право на защита, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила?“;

2. „Съществува ли задължение за въззивните съдилища да обсъждат всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да се обосноват защо кредитират или не кредитират определени доказателства?“;

3. „Предполага ли се недобросъвестността на третото лице в разпоредбата на чл. 40 ЗЗД или упълномощителят позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи, както и да установи наличието на увреждане на неговите интереси?“.

По така поставените въпроси се твърди противоречие с: определение № 3350/01.07.2024г. по гр.д. № 4637/2023 г. на ВКС, I г.о.; ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

По делото е постъпил писмен отговор от Н. Б., чрез процесуалния й представител адв. С. Т., в който се поддържа становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендират разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба. Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи в решението. Формулираните процесуалноправни въпроси по основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК имат обуславящо за правилността на решението значение, тъй като засягат принципа на правото на защита в процеса и задълженията на въззивния съд като втора инстанция, но не са произнесени от Софийски апелативен съд в противоречие с установената практика на ВКС, доразвита с приемането на Тълкувателно решение № 1/2013 г на ОСГТК и множество решения на състави на ГК и ТК на ВКС. Практиката на ВКС е константна относно неспазването на задължението по чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото, когато някоя от страните и нейният пълномощник не може да се яви поради препятствие, което не могат да отстранят, като нарушавне правото на защита на страната в процеса /Решение № 52 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2013 г., III г. о., Решение № 157 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 209/2011 г., I г. о. и др./ Необходимо е обаче причината за неявяване на страната и пълномощника й да е от такова естество, че страната да не може да я отстрани. Съдът не дава ход на делото, а отлага същото, ако и страната, и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което не може да бъде отстранено. Следователно, за да се отложи делото на съда следва да се представят доказателства за кумулативното наличие на следните четири предпоставки:че страната не може да се яви в съдебно заседание, че пълномощникът на страната не може да се яви в съдебно заседание, че препятствието, поради което страната не може да се яви в съдебно заседание не може да бъде отстранено и че препятствието,поради което пълномощникът на страната не може да се яви в съдебно заседание също не може да бъде отстранено. /Решение № 90 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2901/2007 г., III г. о., Решение № 825 от 1.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 549/2004 г., I г. о./ В конкретния случай страната не се представлява от процесуален представител, лично е подала молба за отлагане на делото,към която е приложила медицинско направление за домашно лечение.Въззивният съд е отчел, че същото няма изиксуемото съдържание по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицински експертизи и сама по себе си, подкрепена с подобен документ, молбата за отлагане не представлява годно основание да се приеме, че е налице невъзможност на страната да се яви в съдебно заседание. При процесуалните действия на въззивния съд не е налице противоречие с практиката на ВКС, изтъкната в приложеното от защитата определение №3350 от 01.07.2024г на Първо г.о на ВКС /в производство по чл. 288 ГПК/, като съображенията за недопускане до касационно обжалване в цитираното определение също не подкрепят тезата на касатора.

Относно втория поставен въпрос следва да се посочи, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Въззивният съд обсъжда възраженията на страните задължително, но ги разглежда в рамките на спорния предмет по делото, съобразява се с този предмет като преценява относимостта на доводите и възраженията към спорните права и задължения.Несъстоятелен е доводът на касатора за противоречие на въззивното решение с формираната практика на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос .На посоченото основание в практиката на ВКС е допускано касационно обжалване за да се даде отговор при необсъждане от въззивния съд на довод, или възражение от решаващо значение, не и когато тезите на страната не са възприети от въззивния съд с мотивирано изтъкване на обстоятелствата,изключващи претендирани от страната доказателствени изводи, или правни последици.Въззивният състав не се е отклонил от застъпеното в практиката разрешение на въпроса, като не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По поставеният от касаторът материалноправен въпрос също не следва да бъде допуснато касационно обжалване. В мотивите на обжалвания акт въпросът относно недобросъвестността на третото лице е разгледан подробно от съда по същество, като възприетото не се отклонява от практиката на ВКС .Посочено е,че недобросъвестността,за да е релевантна за недействителността по чл.40 от ЗЗД, не може да възникне след сключване на договора, както и не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания. На събраните по делото доказателства,а не на предположения въззивният съд е основал и решаващите си изводи. Нормата на чл. 40 ЗЗД урежда хипотеза, в която третото лице, с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя е недобросъвестно – когато представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, в който случай договорът не произвежда действие за представлявания. / Решение № 841 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2008 г., II г. о./Релевантните конкретни обстоятелства, които следва да бъдат преценени, са свързани с интереса на упълномощителя, мотивите му за възлагане на представителната власт на конкретния пълномощник, и за сключване на съответната сделка. За да е налице споразумяването във вреда на представлявания, не е необходимо да има някакъв „сговор, задружно противоправно намерение” на упълномощения и третото лице за увреждане на упълномощителя, както е изтъкнал и въззивният състав. Недобросъвестността на това трето лице се заключава в обстоятелството, че то е знаело или е следвало с оглед на обстоятелствата / неговата професионална квалификация, специално търговско качество и връзка с упълномощителя или страната, която пълномощникът представлява/, да знае за увреждането на упълномощителя. От събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че при сключване на процесния договор за покупко-продажба,както упълномощеният,така и купувачката са действали недобросъвестно,с намерение да се обогатят за сметка на упълномощителката.

Не се констатира въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящи - я случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. От мотивите към обжалваното решение е видно, че съдебният състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и е формирал разрешението си по спорния предмет след обсъждане на всички доводи на страните.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени поисканите от ответника разноски за адвокатска защита, които съгласно представен с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № от 24.04.2025г. възлизат на 1 600 лв.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.