Определение № 739 от 10.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 94/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. И. Н. чрез адв. М. Г. срещу въззивно решение № 395/31.10.2012 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 631/2012 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд е отхвърлил претенциите. За да постанови този резултат установил, че ищецът М. Н. е работила в Кметство – [населено място] на длъжността „специалист административно-финансово обслужване”. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от кмета на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № 2/20.02.2012 г. поради въведено изискване към длъжността за притежание на средно специално икономическо образование. Такова условие е в сила от 17.02.2012 г., като Н. не притежава нужното образование. Съдът приел, че заповедта за уволнение е законосъобразна и отхвърлил исковете. В приложеното към касационната жалба изложение е повдигнат правният въпрос подлежи ли на контрол преценката на работодателя за промяна в изискването за образование за дадена длъжност при положение, че е налице злоупотреба с право. Поддържа се противоречие с определения по чл. 288 ГПК и решения по чл. 290 ГПК, постановени от ВКС, както и с практика на други съдилища. Въпросът е неотносим, защото съдът дължи произнасяне в рамките на предмета с който е сезиран. Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи /виж и решение № 239/2012 г. по гр.д. № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС/. От друга страна, единствените съображения в исковата молба, сочещи на лично отношение на работодателя към служителя – назначаването на друг служител, който не отговаря на изискванията за образование, са обсъдени от въззивната инстанция. Съдът е приел, че само по себе си, дори и да е вярно, посоченото обстоятелство не води на извод за противоправно поведение от страна на работодателя с единствената цел да уволни Н.. Още на 21.02.2012 г. е подадена до Бюрото по труда заявка за свободно място, като е посочено, че за нея се изисква средно икономическо образование, както и, че трудовият договор ще бъде със срок за изпитване. Съдът е приел, че действията на работодателя навеждат на извод за липса на тенденциозност, дискриминационно отношение или друго противоправно поведение. Вторият поставен въпрос е дали е налице злоупотреба с право при прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на образование, при положение, че след това работодателят назначи друг служител, който също няма изискуемото образование. На така поставения въпрос не може да се отговори принципно и еднозначно. На практика касаторът е несъгласен с извода на съда, че в случая, не е налице злоупотреба по чл. 8, ал. 1 КТ - желанието чрез законово допустими средства да се постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор само с един конкретен служител. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е в случая как съдът е преценил твърденията на ищеца. Само по себе си несъгласието с правния извод в обжалваното решение не е основание за допускане на касационното му обжалване. Следва да се посочи и това, че оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното уволнение съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ, във всички случаи, е в тежест на работника или служителя. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията и молбата му следва да бъде уважена. Представил е доказателства за платено адвокатско възнаграждение на 10.12.2012 г. в размер на 200 лв. Мотивиран от горното, съдът