Определение № 851 от 01.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4430/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3855/11.08.2016 година, подадена от ОД на М... [населено място], срещу решение № 127/07.07.2016 година на Окръжен съд Шумен, постановено по гр. д. № 299/2016 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Шумен е потвърдил първоинстанционното решение № 168/07.03.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година. Със същото е оставено без уважение направеното с молба вх. № 718/18.01.2016 година на ОД на М.. [населено място] искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година. В подадената от ОД на М.. [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година да бъде уважена. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ОД на М.. [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Шумен по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. К. С. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й. ОД на М... [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 11.07.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 3855/11.08.2016 година. Предвид на това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на обжалваното решение съставът от Окръжен съд Шумен е приел от фактическа страна, че с решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година ОД на М... [населено място] е осъдена да заплати на Д. К. С. сумата от 19 432.00 лева, представляваща обезщетение, по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, равняващо се на двадесет месечни възнаграждения, заедно с обезщетение за забавено плащане, равно на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 20.10.2015 година до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, включително държавната такса за разглеждане на исковете. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. К. С. за мораторна лихва в размер на 1124.00 лева, с правно основание по чл.86, ал. 1 от ЗЗД, като С. е осъден да заплати на ОД на М... [населено място] разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съставът на Окръжен съд Шумен е приел, че в мотивите на решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година, които са свързани със спора по основния иск е посочено, че Д. К. С. поддържа исковата молба, като моли за решение при признание на иска за главницата. В същото време е изложено, че съдът като взема предвид обективираното в писмения отговор на исковата молба от ОД на М...[населено място] признание на иска за присъждане на обезщетение в размер на 19 432.00 лева., равняващо се на брутната заплата на Д. К. С., за всяка прослужена година, но не повече от двадесет брутни заплати, като съобразява липсата на предвидените в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК отрицателни предпоставки, както и че Д. К. С. не е поискал постановяване на решение при признание на иска, намира, че следва съдебно решение да се основе съобразно признанието на ОД на М.. [населено място] относно претенцията с правно основание чл. 234 от ЗМВР. Според състава на Окръжен съд Шумен е очевидно разминаването и противоречието в изводите на районния съд относно искането (становището) на Д. К. С. по направеното от ОД на М.. [населено място] признание на главния иск, каквото признание действително се съдържало както в писмения отговор на последния, така и в пледоариите по същество, в проведеното на 22.12.2015 година открито съдебно заседание. Първоинстанционният съд бил приел и отразил в мотивите на решението си като безспорен фактът, че дължимото обезщетение е изплатено на ищеца на 18.12.2015 година-четири дни преди съдебното заседание, като е изложил и правния си извод, че ОД на М... [населено място] поради неплащане е причинил завеждането на делото. При така направените фактически констатации и правни изводи, районният съд е постановил осъдителен диспозитив на решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година с посоченото вече по-горе съдържание. С молба вх. № 718/18.01.2016 година ОД на М... [населено място] е поискала поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година и наред с това е поискала съда, в случай че искането за поправка на очевидна фактическа грешка бъде отхвърлено, да даде тълкуване дали ОД на М.. [населено място] следва да изплати отново на Д. К. С. присъдената сума по главния иск, след като тази сума вече е погасена чрез плащане и този факт е приет от съда и отразен в мотивите на решението. В същата молба за поправка на очевидна фактическа грешка е направено искане, ако съдът, постановил решението, не може да се произнесе по молбата, последната да бъде възприета като въззивна жалба срещу решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година. С решение № 168/07.03.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година искането за поправка на очевидна фактическа грешка е било отхвърлено, като поисканото тълкуване не било дадено, предмет на въззивното производство бил само отказът на първоинстанционният съд да уважи молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. За да остави без уважение искането първоинстанционният съд счел, че няма несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година. Въззивният съд е приел, че в решението, с което е отхвърлено искането първоинстанционният съд бил коментирал първоначалното решение по същество, в това число основателността на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл.75, ал. 3 от ЗЗД, което било недопустимо. В производството по чл. 247 от ГПК можело да се коментира единствено наличието или липсата на очевидна фактическа грешка, но не и да се правят нови констатации или да се допълват по същество мотивите на вече постановеното решение, както и да се излагат допълнителни фактически или правни изводи. Подобни допълнения са в противоречие със забраната по чл. 246 от ГПК. Независимо от тези отклонения от императивната разпоредба на чл. 246 от ГПК, въззивният съд е намерил, че те са несъществени и не водят до неправилност на обжалваното решение на Районен съд Шумен, което било съобразено както със закона, така и с установената трайна съдебна практика по прилагането на чл. 247 от ГПК. Безспорно било и се приемало без противоречия в съдебната практика по прилагането на чл. 247 от ГПК, че очевидна фактическа грешка е налице, когато има несъответствие между действителната воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението. Т.е. при изследването за допусната очевидна фактическа грешка, трябвало да се търси има ли разминаване в действителната формирана воля на съда и изразяването й в диспозитива на съдебния акт ,на който се искала поправката. Това обаче не било достатъчно. Не всяко опущение или неправилност на решението било очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. от ГПК. Съществуването на очевидна фактическа грешка предполагало това разминаване, което да се дължи на технически пропуск или техническа неправилност при изписването на диспозитива, изразяваща се във външно погрешно изписване в него на, имена, цифри, дати, аритметични изчисления и други .различни от посочените в мотивите. Всяко друго разминаване между мотивите и диспозитива, не представлявало очевидна фактическа грешка по см. на чл. 247 от ГПК и не можело да бъде поправено по реда на този процесуална норма. Такива противоречия представлявали съществуващи (или твърдени от страната) грешки при формиране истинската воля на съда, дължащи се на неправилна интерпретация и преценка на фактите и доказателствата или погрешно тълкуване или приложение на закона. Тези грешки (неправилности) подлежали на съдебен инстанционен контрол и можели да се отстраняват само по пътя на обжалване на съдебния акт, но не и по реда на чл. 247 от ГПК, тъй като това било в нарушение на императивната забрана по чл. 246 от ГПК съдът сам да отменя или изменя решението си. Окръжен съд Шумен е приел, че в с конкретния случай не е налице разминаване между действителната воля на съда и изразяването й в диспозитива на решение № 3/06.01.2016 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2706/2015 година, което да се дължи на допусната очевидна фактическа грешка. Постановеният осъдителен диспозитив не можел да се променя с отхвърлителен по реда на чл. 247 от ГПК, тъй като чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка не можело да се подменя волята на съда и да се проверява правилността на решението по същество. Ако е налице грешка в диспозитива на процесното решение, както твърдяла ОД на М... [населено място], то тя евентуално би била правна ,а не фактическа и подлежи на отстраняване по реда на инстанционния контрол. Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд Шумен в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ОД на М... [населено място], поставя правните въпроси за това по какъв ред се разглежда молба на страна за поправка на очевидна фактическа грешка, ако е подадена в срока за обжалване на решението и в нея се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт-дали по реда на чл. 247 от ГПК или молбата трябва да се квалифицира и администрира като въззивна или касационна жалба; за това, когато гражданският съд е приел в мотивите си, че сумата по осъдителен иск е платена изцяло от ответника след образуването на съдебното производство, преди първото по делото, но този осъдителен иск е уважен в диспозитива на съдебния акт това несъответствие представлява ли очевидна фактическа грешка и по какъв ред може да бъде отстранено-по реда на чл. 247 от ГПК или по реда на обжалването по ГПК; за това какъв е размерът на държавната такса за въззивно и касационно обжалване в производството по чл. 247, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ГПК и когато ищецът по осъдителен иск е освободен от държавна такса по иска, но исковата му молба е отхвърлена като неоснователна, тъй като сумата е била заплатена от ответника след образуването на производството и преди първото съдебно заседание, следва ли съдът да осъди ответника да заплати в полза на органите на съдебната власт съответната държавна такса и разноски по чл. 78, ал. 6 от ГПК. Третият и четвъртият от така поставените въпроси не могат да обосноват допускането на решението на Окръжен съд Шумен до касационно обжалване. Същите не са били включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда при постановяване на решението. Вторият от поставените въпроси не е правен а фактически и отговорът му е поставен в зависимост от това каква е конкретната фактическа обстановка във всеки един отделен случай, а също така и от съпоставката между мотивите и диспозитива на всяко едно отделно съдебно решение. Първият от така поставените въпроси обаче има характера на правен такъв по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, включен е в предмета на спора и е обусловил изводите на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Затова трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Шумен по така поставения въпрос, тъй като дадения в него отговор на въпроса противоречи на отговора даден му с представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК решение № 149/14.05.2015 година, постановено по гр. д. № 2399/2014 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. Последното е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, поради което са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. С оглед на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 127/07.07.2016 година на Окръжен съд Шумен, постановено по гр. д. № 299/2016 година по подадената срещу него от ОД на М... [населено място] касационна жалба с вх. № 3855/11.08.2016 година и такова трябва да се допусне. На ОД на М... [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 373.64 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение