Определение № 227 от 11.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 575/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№7678/09.8.2016 г., подадена от адв. С. Д. – процесуален представител на ответниците по исковата молба К. Д. И., Г. Д. И. и Д. Д. И., и тримата от [населено място], против въззивно определение №337/17.6.2016 г. по ч.гр.д.№355/2016 г. по описа Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 21.4.2016 г. по гр.д.№25/2016 г. по описа на Панагюрския районен съд, с което е спряно производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване с влязло в сила решение по гр.д.№387/2015 г. по описа на същия съд, с предмет предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС. Въззивният съд е приел, че „трайната и последователна съдебна практика на ВКС на РБ е в посока, че оспорването правата на съделителите следва да стане в делбеното производство до приключване на първото по делото заседание, където най-късно се въвеждат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл.342 и чл.343 от ГПК, като непредявените възражения не могат да се въвеждат като предмет на отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, доколкото това по същество представлява заобикаляне на процесуалния закон в частта му за преклузията, която настъпва в това производство с приключване на първото по делото заседание, тоест има се в предвид висящи производства, образувани след инициираното делбено производство, /в тази връзка е определение №21 от 17.01.2011г. на ВКС по ч.гр.д.№485/2010г., І г.о., ГК, докладчик съдията М. С., определение №274 от 10.06.2013г. на ВКС по гр.д.№3025/2013г., І г.о., докладчик Г. Г., определение №379 от 14.11.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№5022/2013г., ІІ г.о. ГК, докладчик съдията З. П. и други/. Изключение от това правило са случаите, когато преюдициалният спор относно правото на собственост на делбения имот и дали той има сънаследствен, респективно съсобствен характер или е индивидуална собственост на някой от съделителите, е въведен и по него е образуван отделен исков процес преди образуването на делбеното производство по отношение на същия този имот. В този случай, въпросите които са предмет на спора по обуславящото дело и по които съдът разглеждащ този спор дължи произнасяне ще имат значение за правилно решаване на спора в делбеното производство, поради което производството по делбеното дело следва да бъде спряно. В производството по преюдициалното дело, по което по исков ред са предявени преюдициалните въпроси които касаят и делбата, със сила на присъдено нещо ще бъде разрешен въпроса относно правото на собственост по отношение на процесната сграда и ако исковият съд приема, че този имот няма съсобствен характер, като последица от това делбеният съд ще следва да откаже да я допусне до делба като отхвърли иска, респективно да я допусне до делба ако исковия съд по преюдициалния спор установи, че имотът има съсобствен характер. Ако делбеният процес, в случая не бъде спрян до приключване на производството по по-рано предявения преюдициален спор, съществува вероятност да бъде постановено едно евентуално недопустимо решение по иска за делба / в този смисъл е и определение №236 от 15.04.2014г. на ВКС по гр.д.№1644/2014г., І г.о., докладчик съдията В. Й., определение №633 от 04.11.2009г. на ВКС по ч.т.д.№582/2009г., ІІ т.о. и други/“. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частната касационна жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като се поставят следните въпроси: 1.Допустимо ли е уважаване на недопустима претенция на ищец по чл.341, ал.2 ГПК и разширяване на предмета на делото, чрез включване в делбената маса на имот, по който има висящ спор за собственост и с това да се създаде основание за спиране на делото до решаване на спора ? и 2. За анализиране на смисъла на разпоредбата на чл.341, ал.2 ГПК и се определи на кого са процесуалните права, определени в него и дали всички страни или само на ответната страна, като е изключена ищцовата страна ?. Като основание се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба. Ответникът по частната касационна жалба П. Г. И. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид служебно развитието на делото по иска за собственост – гр.д.№4938/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, I г.о., съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. С определение №264/03.5.2017 г. по гр.д.№4938/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, I г.о., обжалваното въззивно решение №282/22.06.2016 г. по гр.д.№346/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд, по спора за собственост на процесния имот, не е допуснато до касационно обжалване, поради което въззивното решение е влязло в сила на 03.5.2017 г. По този начин е отпаднало основанието за спиране на производството по настоящото дело за имот с идентификатор 55302.501.4012.3. и извършеното от районния съд спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, потвърдено от въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция за продължаване на производството. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,