Определение № 496 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2424/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. К. Д. К., М. В. Д. и Д. В. Д., чрез пълномощника си адв. В. К., са обжалвали въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 19 от 03.02.2020 г. по в. гр. д. № 816/2019 г., с което е потвърдено решение на Добричкия районен съд № 1036 от 11.10.2019 г. по гр. д. №1135/2019 г. в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между В. П. Я., В. П. Д., С. Т. Д., П. Я. П., В. Я. И., К. Д. К., Д. В. Д. и М. В. Д. на нива с площ от 10001 кв.м., трета категория, намираща се в местността „К.“, представляваща имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], общ. Д., при квоти: 30/96 ид.ч. за В. П. Я.; 30/96 ид.ч за В. П. Д.; 8/96 ид.ч. за С. Т. Д.; 11/96 за П. Я. П.; 11/96 ид.ч. за В. Я. И.; 2/96 ид.ч. за К. Д. К.; 2/96 ид.ч. за Д. В. Д.; 2/96 ид.ч. за М. В. Д.. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила във връзка с преценка на доказателствата. Поддържа се, че процесният имот винаги е бил владян от В. Д. К. и неговите наследници, за установяването на което обстоятелство обаче предходните инстанции не са допуснали изслушването на свидетелски показания. Оспорват се и показанията на свидетелката Х., че В. Д. К. не е имал претенции към земите в землището на [населено място]. След указания за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите са посочили, че са налице следните основания за допускане на касационното обжалване: 1. Допуска се до делба недвижим имот, който не е собственост на останалите съделители, а собственост единствено и само на наследниците на В. Д. К., тъй като процесният имот не е внесен в ТКЗС от П. Д. С., а само е деклариран от него.; 2. В отговора на исковата молба и в срок ответниците по делото К. Д. К., М. В. Д. и Д. В. Д. са предявили инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на тях, че процесният имот е единствено тяхна собственост. В срока за отговор С. Т. Д., П. Я. П., В. Я. И. и В. П. Я., чрез адв. Ю. О., изразяват становище, че липсва изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване; че не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл 280, ал. 1 ГПК и не е обосновано наличието на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Производството е образувано по предявени от С. Т. Д., П. Я. П., В. Я. И., В. П. Я. и В. П. Д. искове за делба на два поземлени имота, намиращи се в местността „К.” в землището на [населено място], правото на собственост върху които било възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на П. Д. С.. Производството пред ВКС е висящо само за нива с площ от 10001 кв.м., намираща се в землището на [населено място], местността „К.“, представляваща имот с идентификатор № ..... С отговора на исковата молба ответниците К. Д. К., М. В. Д. и Д. В. Д. са оспорили исковете и са предявили инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на ищците, че имотът с идентификатор № ..... следва да бъде възстановен на наследниците на Велико Д. К.. Освен това ответниците за направили възражение за изтекла придобивна давност за периода от 2008 г. - 2018 г. С влязло в сила определение от 20.06.2019 г. предявеният от ответниците иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е приет за съвместно разглеждане. Въззивният съд е приел за установено, че правото на собственост върху нива с площ от 10001 кв.м., трета категория, намираща се в местността „К.“, имот № ..... по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Д. (понастоящем имот с идентификатор № .....) е било възстановено на наследниците на П. Д. С. с решение № 25/27 от 08.11.1993 г. на ПК - [община]. Починалият на 19.10.1961 г. П. Д. С. е наследен от съпругата си И. В. С. и от децата си В. П. Я., В. П. Д. и Я. П. Д. (починал на 04.11.1991 г. и наследен от съпругата си С. Т. Д. и децата си П. Я. П. и В. Я. И.). И. В. С. е починала на 12.06.1992 г. и е оставила наследници по закон В. Д. К. (син от първия ѝ брак, починал на 02.03.2011 г. и наследен от съпругата си К. Д. К. и от децата си М. В. Д. и Д. В. Д.), Я. П. Д., В. П. Я. и В. П. Д. (децата ѝ от брака с П. Д. С.). Въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания съдът е приел за установено, че след 1993 г. и до смъртта на В. Д. К. спорове за земята не е имало, като приживе той не е имал никакви претенции към земите на П. Д. С.. Също така е установено, че за периода 2008 - 2018 г. К. Д. К. е отдавала под наем земеделска земя в землището на [населено място]. Въззивният съд приел, че в делбеното производство е недопустимо да се разглеждат спорове за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, каквито са наведените от ответниците доводи за принадлежност на делбения имот, различна от посочената в представенoтo от ищците реституционно решение. За неоснователно е прието и възражението на ответниците за придобивна давност, предвид липсата на данни след възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ те да са установили фактическа власт изключително за себе си и да са владяли непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на десет години, като е посочено, че ползването на имота лично или чрез отдаването му под наем на трети лица са част от правомощията на съсобственика и не отричат правата на другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод манифестирано по отношение на останалите съсобственици намерение на ответниците да владеят процесния имот като свой. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което касаторите са представили след изричните указания на администриращия съд, са изложени твърдения, свързани с тезата им, че процесната нива е била собственост само на В. Д. К. – син на И. В. С. от първия ѝ брак и техен наследодател. Касаторите обаче не са формулирали специфични правни въпроси по приложението на закона по конкретното дело, които са формирали решаващите изводи на съда. Липсата на такива въпроси като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК според приетото в ТР 1/2010 г на ВКС, ОСГК и ТК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В производството по чл. 288 ГПК се извършва селектиране на касационните жалби от гледна точка на критериите, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид липсата на обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да се извърши преценка относно наличие на предвидените в т. 1 – 3 от същата разпоредба допълнителни основания, поради което касационната жалба на К. Д. К., М. В. Д. и Д. В. Д. не следва да се допуска за разглеждане по същество. За пълнота следва да се посочи, че обуславящият въпрос дали с иск за делба може да се съедини иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с който се разрешава спор между лица по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ за това кому е принадлежал към момента на кооперирането (внасянето в ТКЗС), подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ земеделски имот, е разрешен в съответствие с константната практика на ВКС (решение № 1421 от 06.03.2009 г. по гр. д. № 5941/2007 г., II г. о; решение № 224 от 24.07.2001 г. по гр. д. № 587/2000 г., I г. о.; решение № 534 от 24.09.2001 г. по гр. д. № 717/2000 г., I г. о.; решение № 526 от 16.07.2002 г. по гр. д. № 59/2002 г., I г. о.) Въззивният съд е споделил извода на предходната инстанция, че такова съединяване е недопустимо, тъй като в делбеното производство не се разрешават спорове за собственост на земеделски земи към момента на обобществяването.. Съдът е посочил, че решението на поземлената комисия има конститутивно действие както относно обекта на правото на собственост, така и относно лицето, на което собствеността се възстановява. То е стабилен административен акт и може да бъде отменено или изменено само по определения в закона ред, след разрешаване в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ на спора за материално право. При това положение, предвид при липсата на данни и твърдения за проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, изводът за наличие на съсобственост, която подлежи на прекратяване чрез делба между всички наследници по закон на П. Д. С., не се констатира отклонение от практиката на касационния съд. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по касация В. П. Я. и С. Д. Д. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адв. Ю. О.. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение