Определение № 648 от 04.10.2012 г. на ВКС по д. № 575/2012 г.
ВКС04.10.2012 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и връща частната касационна жалба на Н. П. срещу въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №11037/12 г. от 17.08.12 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно определение на ГС - С. в частта, с която е оставено без разглеждане направеното пред този съд искане за обезпечение на иска. Определението, с което частната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 и 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. срещу въззивното определение на Градски съд С. по ч.гр.д. №11037/12 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба на касаторката срещу [фирма] и е оставено без разглеждане направеното пред въззивния съд искане за допускане на обезпечение на иска. Частната касационна жалба е недопустима срещу въззивното определение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата молба. С нея са предявени установителни искове с цена под 5 000 лв. и на осн. чл.274, ал.4, вр. с чл.280, ал.2 от ГПК в тази й част частната касационна жалба срещу необжалваемото въззивно определение подлежи на връщане. Частната жалба е допустима срещу въззивното определение, с което е оставено без разглеждане направеното пред този съд искане за допускане на обезпечение на иска. В. съд е приел, че когато производството по иска е прекратено като недопустимо, такова е и искането за допускане на обезпечение. Освен това посочената от ищцата обезпечителна мярка – да й се издаде обезпечителна заповед за исковата сума, не е предвидена в закона. Определението е правилно – когато предявеният иск е недопустим, няма нужда от обезпечение на иска по см. на чл.391 от ГПК. Затова следва да бъде оставено в сила и ВКС на РБ, трето г.о.
Цитирани разпоредби
4- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 391 ГПК
- чл. 274, ал. 2
- чл. 274, ал. 4