Определение № 18 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2186/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Булкар“ ЕООД срещу определение № 260010/11.09.2020г. по ч.гр.д. № 8291/2020г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – Д въззивен състав. С посоченото определение е потвърдено определение № 947/20.07.2020г. на съдията по вписванията при Районен съд – София, с което по молба с вх. №38703/20.07.2020г. е отказано вписване на договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2020г., сключен между „Юробанк България“ АД и „Булкар“ ЕООД. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Навежда оплакване, че окръжният съд очевидно неправилно е приел, че приложенията към договора за цесия представляват незаверени преписи. Поддържа, че представеният за вписване акт /договор за цесия, ведно с приложения/ е в законоустановената форма за действителност съгласно чл.171 от ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател, без да поставя нито един правен въпрос, основава допускането на касационно обжалване на предпоставката, регламентирана в чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Изложените доводи относно очевидната неправилност на постановеното определение повтарят съдържанието на самата частна касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди обжалвания пред него отказ на съдията по вписванията от Служба по вписванията при Районен съд – София, съставът на Софийски градски съд е констатирал, че с оглед предмета на представения за вписване договор за цесия - множество кредити, обезпечени с различни по вид обезпечения и привилегии, страните са използвали юридическата техника на препращането, като са описали договорите за кредит в Приложение № 1, а обезпеченията – в Приложение № 4. Констатирал е още, че договорът за цесия е съставен в изискуемата форма с нотариална заверка на подписите, докато приложенията са представени за вписване в нотариално заверен препис. Съобразявайки разпоредбата на чл.17, ал.1 от ПВ вр. чл.171 от ЗЗД, решаващият съд е приел, че необходимо условие за вписване в имотния регистър е с нотариална заверка на подписа да бъдат както договорът за цесия, така и всяко едно приложение към него, включително и това, в което са описани цедираните вземания и техните обезпечения. Изтъкнал е, че подписването на приложението изразява волята на страните, че именно описаните в него вземания, ведно с обезпеченията, са предмет на цедиране. С оглед на това Софийски градски съд е заключил, че представянето на акт, несъставен изцяло в изискуемата от закона форма, е достатъчно основание за отказ на вписване в имотния регистър. Настоящият състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивния акт. По смисъла на цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на анализ за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение не разкрива никой от изброените по – горе пороци. Следва да се отбележи, че доводите на частния касационен жалбоподател не са за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност, а възпроизвеждат аргументите за неправилност на атакувания акт, съдържащи се в частната касационна жалба. Изложеното твърдение относно спазването на установената в чл.171 от ЗЗД форма, предвид представянето на приложения, заверени нотариално под регистрационния номер на договора за цесия, се основава на оплакване за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда, съответно изисква извършването от касационния съд на проверка на тази преценка, т.е. на правилността на обжалваното определение. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд