Определение № 154 от 09.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3987/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Г. П. Д. чрез адвокат К. С. от АК-С. срещу решение № 260014 от 23.09.2020 г. по гр.д.№ 182/2020 г. на Окръжен съд Силистра в частта, с която се потвърждава решение № 402/22.01.2020 г. по гр.д. № 997/2019 г. на Районен съд Силистра за отхвърляне на предявените искове от бащата, за изменение на мерките за упражняване на родителски права по отношение на малолетната Л. А. Г. Д., предоставени на майката И. П. И., за промяна на определения режим на лични контакти с майката на детето и за месечната му издръжка, която да бъде заплащана от нея. Касационната жалба съдържа доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1/1974 г. по „въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – хипотеза залегнала в чл.280, ал.2, предл.последно от ГПК“. От И. П. И. чрез адвокат Б. Р. от АК-С. е подаден писмен отговор в срока по чл.287 ГПК, в който оспорва доводите в касационната жалба по съображения, изложени по съществото на спора и претендира направените разноски пред настоящата инстанция. За да постанови решението, съдът е разгледал спор за изменение на родителските права по отношение на детето, които с влязло в сила решение са били предоставени на майката, определен е режим на лични отношения с бащата и той е осъден да заплаща месечна издръжка на своето малолетно дете. При обсъждане на събраните доказателства, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че с оглед интересите на детето и утвърденото по брачното дело споразумение между родителите, не се установяват обстоятелства, които да обосновават необходимост от промяна на мерките за упражняване на родителските права и режима на лични отношения. При съобразяване с възрастта на детето, както необходимостта да бъдат полагани непосредствено грижи от двамата родители, според съда е в интерес на детето да продължи да живее при майка си, която да полага грижи и издържа малолетната. При липсата на конкретни данни, от които да се направи извод, че майката не притежава морални качества и материални възможности да се грижи за детето, съдът е съобразил, че при този родител има повече възможности за осигуряване на отношения в семейна среда, поради което е отхвърлил иска на бащата за изменение на родителските права. При тези фактически обстоятелства не е налице поддържаното от касатора основание за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за изменение на родителските права на основание чл.59 СК. От мотивите на съдебния акт е видно, че решението е израз на волята на съда по предявения иск за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете, без да се нарушава обема на търсената от страните и дължима защита и съдействие на ненавършилото пълнолетие лице. Ето защо, декларативното позоваване на „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК не дава основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като в изложението на касатора не е поставен конкретен правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание съгласно указанията в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, да не бъде допуснато решението до касационен контрол. Отделно от изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленум на ВС, според което съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето. Тези указания се прилагат последователно в съдебната практика на ВКС – с оглед особеностите на конкретния случай, при постановяване на решението съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (като например поведението и моралният облик на другия родител), въз основа на които да се определи режима на лични контакти в интерес на малолетното дете. В случая, въззивният съд е приел, че интересът на детето следва да се преценява с оглед на конкретно установените по делото обстоятелства за родителските качества на всеки от родителите, полаганите от всеки тях грижи и умения за възпитание на детето, като се преценяват социалното обкръжение и битовите условия, при които живеят, възрастта и пола на малолетното дете, както и отношенията на привързаност с родителите и лицата, с които живеят. Съобразявайки тези критерии, въззивният съд е определил режим на лични контакти, при който детето има възможност да запази и да надгради съществуващите отношения с неговия баща, съобразявайки релевантните за случая обстоятелства за материалните възможности на двамата родители и създадената социална среда за детето. При липсата на доказателства за проблеми при общуването с някой от двамата родители на малолетната или занижена отговорност на майката към семейната среда, при която живее детето, съдът е възприел изводите в социалните доклади, че е в интерес на детето да продължи да живее при майката, която да се грижи за него и упражнява родителските права. При обсъждане на спорните по делото обстоятелства, съдът е взел предвид отношенията на майката с нейния приятел и е обърнал внимание на социалната институция за необходимостта от непосредствени наблюдения върху семейната среда, при която живее детето, след което е достигнал до извод, че промяната в изградените навици към момента може само да навреди на детето. Тези изводи са в съответствие с ППВС № 1/1974 г., а при липсата на аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена на нова съдебна практика по въпроса за критериите, по които следва да се извърши преценката от съда, да изменени режима на лични отношения по отношение на роденото от брака дете, не може да се приеме, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.. От И. П. И. чрез адвокат Б. Р. от АК-С. са поискани направените разноски пред настоящата инстанция, но не са представили доказателства за тях, поради което съдът не ги присъжда. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение