Определение № 50749 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1045/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България /ПРБ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 448 от 13.12.2021 г. по гр.д.№ 579/ 2021 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Радомирски районен съд от 02.06.2021 г. по гр.д.№ 384/ 2020 г. и е изменено определението на същия съд по същото дело от 17.08.2021 г. по чл.248 ГПК. Като краен резултат с въззивното решение ПРБ е осъдена да заплати на К. Ю. В. 3 800 лв – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, търпени от повдигнатото му обвинение, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда № 22/ 05.12.2012 г. по ВНОХД № 249/ 2019 г. на Кюстендилски окръжен съд, със законната лихва върху тези суми от 23.12.2019 г. до окончателното им изплащане и 20 лв разноски по делото, като претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. С решението ПРБ е осъдена на основание чл.38 ал.2 ЗА да заплати на адвокат В. П. 469,50 лв адвокатско възнаграждение. Касационна жалба срещу въззивното решение е подала само ПРБ, поради което в отхвърлящата иска за обезщетяване на неимуществени вреди част това решение, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила. Касаторът ПРБ обжалва решението в осъдителната му част и като основание за допускането му до касационен контрол повдига следните /уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС/ правни въпроси: за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства от значение при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД; за задължението на въззивния съд да изложи мотиви налице ли е причинно следствена връзка между обвинението и вредите и да не присъжда обезщетение при липса на такава; и как се прилага общественият критерий за „справедливост” по смисъла чл.52 ЗЗД, към която норма чл.4 ЗОДОВ препраща. Касаторът поддържа, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката, обективирана в ППВС № 4/ 1968 г., ВСРБ, Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/ 2000 г., ОСГК, ВКС и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г., ОСГК, ВКС, а третият въпрос счита за разрешен в противоречие с практиката, обективирана в конкретни съдебни решения. Ответната по касация страна К. В. не взема становище по жалбата. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи предявените искове /този за обезщетяване на неимуществени вреди – частично, до размер 3 000 лв/, въззивният съд приел, че ищецът бил привлечен като обвиняем с постановление на разследващ полицай по БДП № 207/ 2017 г. по описа на РУ на МВР - Дупница и му било предявено обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.З НК, с предвидени наказания „лишаване от свобода” за срок от една до три години и „глоба” от 200 до 1000 лева, както и „лишаване от право да се управлява МПС”. На ищеца била извършена полицейска регистрация и било иззето свидетелството за управление на МПС. Издаден му бил талон за кръвно изследване, но такова не било извършено. Досъдебното производство срещу ищеца продължило от 02.04.2017 г. до 25.07.2017 г., когато срещу него бил внесен обвинителен акт в Дупнишки районен съд. Проведени били тринадесет съдебни заседания, като три от тях били отложени поради искания на подсъдимия. С присъда от 10.04.2019 г. ищецът е бил признат за виновен и му било наложено наказание една година „лишаване от свобода” при „общ” режим на изтърпяване на наказанието, както и „глоба” в размер на 500 лева. Било приведено в изпълнение и наказанието „лишаване от свобода” в размер на осем месеца, наложено му по НОХД № 13056/ 2016 г. по описа на Софийски районен съд. По жалба и протест срещу тази присъда било образувано въззивно производството пред Кюстендилски окръжен съд, протекло в четири съдебни заседания и приключило с присъда, отменяща присъдата на Дупнишки районен съд и признаваща ищеца за невиновен по подигнатите обвинения. Оправдателната присъда влязла в сила на 23.12.2019 г. и на 08.04.2020 г. на ищеца било върнато отнетото на 02.04.2017 г. свидетелство за правоуправление. В хода на наказателното производство срещу него не била взета мярка за неотклонение и нямало данни за влошаване на здравословното му състояние. Това производство обаче причинило на ищеца неудобства в ежедневието, работата, личния живот и социалното общуване. Той търпял негативни психо-емоционални изживявания. Със споразумение от 30.12.2020 г. по НОХД № 2044/ 2020 г. на Пернишки районен съд ищецът бил осъден за престъпление по чл.343б ал.3 НК /управление на МПС след употреба на наркотични вещества – кокаин/. При тези фактически установявания съдът приел, че искът е доказан по основание, а във въззивните жалби страните спорели само за определяне на размера на дължимото обезщетение. Във връзка с този спор съдът посочил, че взема предвид, че деянието, за което ищецът е оправдан, било извършено в срока на изтърпяване на условно наказание, което обуславяло по - голямо притеснение у ищеца от обикновеното, както и че ищецът търпял неудобства от невъзможността да управлява МПС. Наказателно производство обаче продължило в разумен срок /около 2 години и осем месеца, включително забавянето, дължащо се на настояване на ищеца за отлагане на делото в три съдебни заседания пред първата инстанция за да бъде представляван от адвоката си/. Ищецът не се бил възползвал от възможността да докаже, че не е употребил наркотични вещества на по - ранен етап от наказателното производство, като не се е явил на кръвна проба. Спрямо него не била взета мярка за неотклонение, поради което и не била ограничена личната му свобода. Той бил осъден /макар след постановяване на първоинстанционното решение/ за извършено престъпление по чл.343б ал.3 НК. Нямало данни за причинени вреди над обичайните, включително за влошаване на здравословното състояние на ищеца. Като обсъдил всички тези обстоятелства и взел предвид съдебната практика, определяща размера на обезщетението в сходни случаи, съдът приел, че сумата от 3000 лв най - точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение. При тези мотиви на инстанцията по същество, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., а решението си е мотивирал съгласно изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г., ОСГК, ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г., ОСГК, ВКС. Взети са предвид конкретно установените по делото обстоятелства, които съдът намерил за релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението и същите са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Съдът не е посочил, че се дължи обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение и е изложил мотиви в тази насока. Дали преценката му за размера на обезщетението е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява, но дадените правни разрешения са в съответствие със задължителната практика на ВКС. Обуславящ е и въпросът, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, но и по него не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Съдебните решения по конкретни казуси, на които ПРБ се позовава, не разрешават поставения въпрос по противоположен начин в сравнение с обжалваното въззивно решение. Тези съдебни актове изискват отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за търпени от неоснователно проведено наказателно преследване неимуществени вреди. Обжалваното решение е съобразено с така поставените изисквания и не противоречи на установената от върховната съдебна инстанция практика. По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и