Определение № 420 от 21.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1384/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. П. Т. от [населено място], приподписана от упълномощен адвокат – С. Г. - Т., срещу определение № 29/21.01.2015 г. по ч.т.д.№ 18/15 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е отменено определение от 04.12.2014 г. по т.д.№ 35/2014 г. на Бургаския окръжен съд за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на това по гр.д.№ 5507/2014 г. на Бургаски районен съд; и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Частната жалба съдържа оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, в частност незаконосъобразно. Обосновава се наличието на преюдициална връзка между настоящото исково производство и това по гр.д.№ 5507/2014 г. по описа на Бургаския районен съд, каквато БАС е отрекъл. Моли се определението да бъде отменено с всички произтичащи от това законни последици. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, при липса на изрично формулиран въпрос, разрешен от въззивния съд, и посочване на практика на ВКС, на която разрешаването му да противоречи. Ответникът по частната касационна жалба – Д. И СИЕ О. [населено място] – в ликвидация, чрез процесуален представител – адв. Г. Н., оспорва допустимостта на подадената частна жалба по съображения, че определението на съда е необжалваемо. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, но не е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е недопустима и не подлежи на разглеждане, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК, при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1/ определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото; и 2/ определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Съгласно ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, т.5, определенията за спиране са преграждащи, т.к. макар и по движение на делото и с възможността да бъдат отменени от постановилия ги съд, поради грешка или отпадане на условията, които са ги обусловили, те за дълго могат да осуетят търсената с иска защита. С обжалваното въззивно определение обаче не е оставена без уважение частната жалба против определението за спиране на производството по делото, а напротив, същата е уважена и определението е отменено. Поради това обжалваният акт не попада в приложното поле на чл.274 ал.3 т.1 ГПК и като такъв е изключен от касационна проверка. Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение