Определение № 501 от 06.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. П. - Ц. срещу въззивно решение № 321 /08.11.2017 г. по възз. гр.д. № 437 /2017 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 21 /18.04.2017 г. по гр.д. № 65 /2016 г. на Брезнишкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от И. П. - Ц. срещу А. М. Б. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на три поземлени имота, представляващи земеделска земя, с начин на трайно ползване – ниви, находящи се в [населено място], с идентификатори по КККР и площ съответно: 06286.82.37 и 3 001 кв.м., 06286.2.14 и 2 999 кв.м., 06286.17.8 и 8 000 кв.м., с посочени съседи на трите имота, и ищцата е осъдена да заплати на ответницата и съда разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещната страна А. М. Б. твърди в писмен отговор на касационната жалба, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Третото лице – помагач на страната на ответника Р. С. К. твърди в писмен отговор на касационната жалба, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Ищцата твърди, че правата и върху процесните имоти произтичат от възстановяване на собствеността по силата на решение на Поземлена комисия – Б. и по наследяване от С. Т. К.. С оглед на наведените твърдения възникването в полза на ищцата на право на собственост е обусловено от установяването на двата елемента от фактическия състав на твърдяното придобивно основание – влязъл в сила акт за възстановяване на собствеността върху земите, притежавани от нейния наследодател по реституция, осъществена чрез провеждане на административна процедура и настъпило универсално наследствено правоприемство. Приложима е разпоредбата на чл.27,ал.1 ППЗСПЗЗ, вр. чл.14,ал.1,т.2 вр. чл.17 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.27,ал.3 ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт. Следователно позитивното решение на ПК за възстановяване на земята с план за земеразделяне съставлява годен титул за собственост. С оглед оспорването от ответницата с отговора на исковата молба на твърдяното от ищцата право, в доказателствената тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяване на фактическия състав на сочения придобивен способ. Доколкото във въззивната жалба на ответницата и на подпомагащата я страна са наведени доводи за необоснованост на обжалваното решение поради недоказаност на исковата претенция и неправилен извод на съда относно несъответствието на процесното решение на ПК със законовите изисквания, то тези въпроси се включват в предмета на въззивната проверка. Решението на ПК е представено в препис, изготвен и подписан от ОСЗ. По делото обаче не са налице доказателства, които да установят влизането в сила на това решение, за да се приеме за завършен фактическият състав на реституционната процедура, предвид законоустановената възможност за съдебното му обжалване. Както в представения препис, така и в цялата приложена по делото преписка липсва удостоверяване за влизането в сила на акта на ПК. Поради това въззивният съд не може да формира извод за приключила реституционна процедура, а оттук – за възникване на права на ищцата, основани върху твърдяното възстановяване на правото на собственост върху процесните земи. Така въззивният съд е приел извода, че ищцата не е доказала първия елемент от фактическия състав на твърдяното придобивно основание - възстановяване на собствеността върху земите по реституция, осъществена чрез провеждане на административна процедура, приключила с влязло в сила решение. Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, уточнен от съда съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: Дали въззивният съд при проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение разглежда въпроси, които не са повдигнати пред него с доводи във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение? Въпросът е по приложението на чл.269, изр.2 ГПК. Въпросът е свързан с довод, че във въззивната жалба не е направен довод, че решението на ПК не е влязло в сила и че такова твърдение липсва и в отговора на исковата молба и че с решението си въззивният съд въвежда спор, какъвто не е повдигнат от страните. Въпросът е обуславящ, тъй като във въззивните жалби на А. М. Б. и на Р. С. К. (те са с еднакво съдържание) и в писмените отговори на А. М. Б. и на Р. С. К. на въззивните жалби на останалите две страни не се съдържат доводи, основани на твърдение, че издаденото в полза на наследодателя на ищцата решение на ПК не е влязло в сила, а единствено доводи, че съдът неправилно не е приел за основателно твърдението на ответницата А. М. Б. и на третото лице – помагач Р. С. К., праводател на ответницата, за изтекла в полза на помагача Р. С. К. придобивна давност. Доколкото не е обосновано противоречие с посочено от жалбоподателя решение, следва да се приеме, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, с което е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Ищцата е освободена от държавна такса с определение на районния съд от 29.09.2016 г. Воден от изложеното, съдът