Определение № 382 от 07.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.358/6.07.20 по ч.г.д.№.238/20 на АС Варна, след отмяна на определение №.306/8.05.20 по г.д.№.288/20 на ОС Добрич, е допуснато обезпечение по предявените от Д. Д. срещу „Лъки Старс Къмпани“ЕООД и М. Е. Н. искове за солидарното им осъждане на основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за сумите 95000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от побой, осъществен от втория ответник като охранител в дискотека „Горски цар“, КК „Албена“ на 29.08.18, и 2620лв. обезщетение за имуществени вреди - чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банкови сметки на дружеството до сумата 97620лв. при условие, че бъде внесена гаранция в размер на 9800лв. Постъпила е частна касационна жалба от Д. Д. Д., в която се твърди, че определението в частта, с която обезпечението е допуснато при условията на гаранция, е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Налице е позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка със задължението на съда за съобразяване и обсъждане на доказателствата /ТР №.6/15.01.19 по тълк.д.№.6/17, ОСГТК на ВКС, опр. №.252/21.05.09 по ч.г.д.№.102/09, реш.№.95/16.06.16 по г.д.№.5371/15, ІV ГО/ и на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса при заведено дело по чл.45 ЗЗД и допуснато обезпечени на иска, следва ли ищецът, при наличие на влязла в сила присъда, да внася гаранция по сметка на съда при допуснато обезпечение на иска за обезщетение за нанесени вреди от престъпление. Частната касационна жалба е недопустима. Съобразно разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона определения. Съгласно чл.396 ал.2 изр.3 ГПК /доп. ДВ бр.100/10/ в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване по реда на чл.280 ал.1 ГПК. От текста на разпоредбата следва, че когато въззивният съд потвърди първоинстанционно определение, с което се отказва обезпечение на иска, постановеното от него определение не подлежи на касационен контрол. По аргумент на по-силното основание, когато той допусне обезпечение при условията на чл.391 ал.1 т.2 ГПК, определението му също не може да се обжалва от ищеца пред ВКС. Това е така, защото молбата му е уважена - като е преценено, че следва да се представи парична гаранция, определена от съда. Нормата на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК е създадена с оглед защита на ответника по молбата, който не би разполагал с право на обжалване на въззивния акт, ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечението и по частна жалба, препис от която не му се връчва, въззивният съд допусне исканата обезпечителна мярка; определението, с което молбата за допускане на обезпечение се уважава, не подлежи на касационен контрол пред ВКС по частна жалба на молителя. В този смисъл е и трайната съдебна практика /опр.№.903/21.12.11 по ч.т.д.№.809/11, ВКС, I ТО, опр. №.32/3.01.13 по ч.т.д. №.785/12, I ТО, опр. №.85/17.02.20 по ч.г.д.№.4872/19, III ГО, опр.№.299/3.11.15 по ч.г.д.№.5239/15, II ГО/. Предвид изложеното и доколкото в настоящата хипотеза молбата за допускане на обезпечение е уважена - при определяне на съответна гаранция по преценка на съда, определението не подлежи на касационно обжалване и частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Това не препятства страната, съобразявайки бъдещите си процесуални действия с мотивите, обосновали определянето на гаранция /липсата на достатъчно писмени доказателства относно ангажирането на солидарната отговорност на ответното дружество, за което се твърди, че е възложило работа на ответника физическо лице (писмени документни във връзка с уврежданията са приложени)/, да поиска, след подкрепяне ва молбата за обезпечение с допълнителни доказателства, отново налагане на обезпечителна мярка и без определяне на гаранция. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,