Определение № 431 от 16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 60229/2016 г.

ВКСIV гражданско отделение16.05.2019 г.докладчик Светла Цачева

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 627 от 01.04.2016 г. по в. гр. д. № 2170/2012 г. на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на жалбоподателя Министерство на енергетиката, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 6964,42 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК. При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 627 от 01.04.2016 г. по в. гр. д. № 2170/2012 г. на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, предявен от Министерство на енергетиката, [населено място], против „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, [населено място] дол, област Кюстендил за сумата 79059,27 лева, съставляващи незаплатена част от концесионно възнаграждение. За разликата до предявения му размер от 425956,02 лева искът за концесионно възнаграждение е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен е отхвърлен и обективно съединеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 1324,96 лева. В решението е прието за установено, че съгласно сключен на 24.03.2005 г. концесионен договор, Министерският съвет на Република България, представляван от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, като концедент, е предоставил на ответника „Въгледобив Бобов дол” ЕАД концесия за осъществяване добив на въглища върху концесионна площ от находище „Бобовдолски въглищен басейн” за срок от 35 години срещу заплащане на определено концесионно възнаграждение, платимо в края на месеца, следващ всяко шестмесечие или до 31 юли и 31 януари чрез банков превод по сметка на концедента. В периода от 01.07.2009 г. до 30.06.2010 г., концесионерът е извършвал плащания, недостатъчни да покрият изцяло задължението му за концесионно възнаграждение и лихва за забава. При преценката на погасителното действие на извършените от ответника частични плащания, съдът е приел, че обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД е извън приложното поле на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, уреждащ поредността на погасяването при главно и акцесорно задължение, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие изцяло, тъй като вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителен характер, за разлика от лихвата по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, имаща възнаградителен такъв. Изхождайки от нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, съгласно която, когато длъжникът има към един и същи кредитор няколко еднородни задължения, той може да заяви кое от тях погасява, съдът е приел, че с извършените плащания ответникът е погасявал задължението си за концесионно възнаграждение, която воля е отразил в платежните документи. Въз основа на тези изводи съдът е приел, че с извършените плащания по договора концесионерът е погасил изцяло задълженията си за концесионно възнаграждение, дължимо за периода от 01.07.2009 г. до 31.12.2009 г., както и лихвите за забава до датата на последното плащане. За периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2010 г. е останала непогасена част от главницата в размер на 211288,52 лева и мораторните лихви до 14.10.2011 г. Изхождайки от размера на предявения петитум за концесионно възнаграждение за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2010 г., съдът е присъдил на основание чл. 79 ЗЗД сумата 79059,27 лева, ведно с лихвата за забава, считано от 15.10.2011 г., приемайки, че до 14.10.2011 г. задължението за лихва е погасено чрез плащане. Касационната жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът е отхвърлен до предявения размер е постъпила от Министерство на енергетиката, [населено място]. Поддържа се, че въпросът прилага ли се правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за задълженията за главница и дължими върху главницата мораторни лихви е разрешаван противоречиво от съдилищата. Ответникът по касационната жалба не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за основателен доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатия от касатора въпрос по приложението на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД относно настъпването на погасителния ефект за законната лихва за забава, когато извършеното плащане не е достатъчно да покрие главница и лихви. В обжалваното въззивно решение въпросът е разрешен в противоречие с приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

11