Определение № 50059 от 31.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1835/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца А. Ч. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд.

Ответникът „Миг-маркет“ ООД оспорва жалбата.

С определение от 29.06.2021 г. производството е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. д. № 7/2020 г. на ВКС-ОСГТК. Тълкувателното решение е постановено на 13.01.2013 г., поради което настоящото производство следва да бъде възобновено.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С първоинстанционното решение Варненският районен съд е обявил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сключения с ответника индивидуален договор за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на етажна собственост и по иска по чл. 34 ЗЗД е осъдил ответника да върне на ищеца платени въз основа на този договор такси за поддръжка и управление в общ размер 6267,60 лв., заедно със законната лихва.

С въззивното решение Варненският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от първата инстанция.

Извода си за недопустимост на първоинстанционното решение въззивният съд е основал на констатацията, че страни по процесния договор, като възложители, са не само ищецът, но и третите за процеса лица Г. Ч. и М. Ч.. Във връзка с това е изложил правните съображения, че когато в процеса се иска прогласяването на недействителност на сделка, страните по нея са необходими задължителни другари, чието съвместно участие е условие за допустимост на производството съгласно т. 6 от ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК.

За допускане на касационното обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

• задължително ли е другарството на възложители по сделка за различни видове множество услуги по предявен от само един от тях иск за установяване на нищожност на сделката, и

• необходимо ли е пределите на силата на пресъдено нещо на решение, постановено без участие в процеса на някои от страните по сделката поради нейното естество за допустимост на изпълнението ѝ без обвръзка между отделните участници в нея, да обхващат всички участници в сделката.

Вторият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съобразно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Независимо от относително неясната си формулировка въпросът очевидно предпоставя възможност за изпълнение поотделно на произтичащите от сделката задължения на всеки от възложителите с оглед заявеното, че въззивният съд неправилно е определил, че предметът на сделката е неделим. Подобен извод за неделимост на задълженията по процесния договор обаче въззивният съд не е изложил. Обсъжданата от съда „неделимост на спорното право“ се отнася не до предмета на договора, а до предмета на делото, т. е. до въведения като основание на иска за установяване на нищожност порок на сделката.

Първият въпрос може да бъде приет за релевантен според общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на него обаче не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото изводът на въззивния съд за задължителен характер на другарството между лицата на едната страна на атакуваната сделка е съобразен с отговора на въпроса, който може да бъде извлечен от установената с ТР № 1/2020 на ВКС-ОСГТК задължителна практика. Макар и постановено по отношение по-ограничената хипотеза, когато искът за нищожност е предявен от трето за сделката лице, изложените в мотивите съображения са приложими и към разглежданата в настоящото производство хипотеза. Така прието е, че задължителното другарство произтича от общността в спорното правоотношение, възникнало от договора, при което обявяването на нищожността ще се отрази върху правното положение на всички страни по сделката, доколкото не е възможно последиците на договора да бъдат признати за ненастъпили само за една от страните, съответно за настъпили за другата страна. Посочените съображения са изцяло приложими и към настоящата хипотеза, доколкото възприемането на обратната теза би довело до очевидно неправилния резултат по спорове с един и същи предмет (нищожност на сделка на дадено основание) страните по сделката да имат различно процесуално положение на факултативни или задължителни другари независимо от еднаквия предмет на спора, а само според участието или неучастието на трето за сделката лице.

Същевременно не е налице и противоречие на въззивното решение с практика на ВКС съобразно изложените от жалбоподателя аргументи, основаващи се на приетата с ТР № 3/2016 г. на ВКС-ОСГК факултативност на другарството между съпрузи и формираната въз основа на него казуална практика, доколкото тази факултативност се отнася само до съществено различните случаи на искове на спорове за собственост върху вещи, придобити в режим на СИО, и е основана на решаващото съображение, че предявяването на иск за собственост е действие на управление, а не на разпореждане.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Направените от ответника разноски за касационното производство следва да бъдат съобразени от инстанциите по същество при повторното разглеждане на делото.

С тези мотиви съдът