Определение № 1407 от 19.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 744/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. С., подадена чрез адв.Л., срещу определение № 12088/23.06.2025г. по в.ч. гр. д. № 2394/25г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.12.2024г. на СРС, постановено по гр.д.№ 62832/2022г., с което е оставена без разглеждане молбата на И. И. С., подадена чрез адв. Л., с вх.№ 317526 от 08.10.2024г., за произнасяне по предявения от нея насрещен иск по чл.149 СК. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на въззивното определение и се иска отмяната му. Поддържа се, че представеното по делото споразумение, постигнато между страните, което е одобрено от съда с решението му по чл.127, ал.1 СК от 27.03.2024г., не съдържа споразумяване относно иска по чл.149 СК – за присъждане издръжка за минало време в полза на непълнолетното дете на страните, поради което производството по този иск следвало да продължи в тази му част. Ответната страна Г. В. М. чрез адв Д. взема становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на частната касационна жалба. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 2 пр. 1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване / чл. 274, ал. 4 ГПК, изм. ДВ бр. 100/10, в сила от 21.12.10 г. /. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 2 пр. 1 ГПК, са решенията по въззивни дела по искове за издръжка. Именно по такъв иск са постановени първоинстанционното разпореждане и потвърждаващото го въззивно определение. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ ГО,