Определение № 4492 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3169/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез назначения му процесуален представител адв. Я. против определение от 29.05.2025 г. на Софийски градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 3911/2025 г., в частта, с която е потвърдено определение от 28.01.2025 г. по гр. дело № 803/2025 г. по описа на Софийски районен съд, за връщане на основание чл.130 ГПК на подадената от жалбоподателя искова молба и прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят поддържа становище, че определението е неправилно поради допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска отмяната му и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението към частната касационна жалба, не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са посочени единствено допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК. За да потвърди обжалваното определение на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба поради недопустимост на предявения иск, въззивната инстанция е приела за установено, че гр.д. № 803/2025 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба на Е. М., с която е предявен иск против ВКС за сумата от 24 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди, че са му причинени в периода от 26.06.2023 г. до 30.12.2024 г. поради осъждането му по непредявени обвинения по кнохд №1018/2019 г. по описа на ВКС. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция за недопустимост на предявения иск и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК, като по този начин е приел, че с депозирането на исковата молба не се цели защита на легитимна интерес, а напротив – съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.57, ал.1 от Конституцията, чл.17 КЗПЧОС, а при констатирана злоупотреба с право, съдът е длъжен да откаже съдействие за упражняване на това право, съответно да разгледа и реши инициирания въз основа на това правен спор; че по същество, пряко или косвено, ищецът иска от гражданския съд да преразгледа законността на влязла в сила присъда на наказателен съд, което също обуславя недопустимост на иска. Изложил е и съображения, че му е служебно известно наличието на множество дела с предмет – претендирано обезщетение за неимуществени вреди срещу един и същи ответник при изложен един и същи фактически състав на непозволено увреждане, като обезщетение се претендира за различни периоди, за които се твърди да са претърпени вредите, поради което са налице и предпоставките на чл.126 ГПК – за прекратяване на по-късно образуваното производство. На настоящия състав на ВКС е служебно известно наличието на образувано идентично производство – гр.д. № 3201/2022 г. на Софийска районен съд, 88 състав, което е съединено към гр.д. № 65380/2021 г. на същия съд, образувано по-рано и което не е прекратено към настоящия момент, по което са предявени искове от Е. Д. М. срещу ВКС за осъждане на ответника на основание чл.2в ЗОДОВ да му заплати сумата от 23 000 лв.- претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушение правото на ЕС от ВКС при постановяване на решение по кнохд № 1018/2019 г. по описа на ВКС с твърдения, че ищецът е осъден по непредявено обвинение. Наред с това пълен обективен и субективен идентитет между делата има и с гр.д. № 5050/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 125 състав, което след обезсилване на първоинстанционното решение от въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане, е образувано гр.д. № 23618/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, което понастоящем е изпратено на Софийски градски съд по въззивна жалба и е висящо под № 12666/2024 г. Приложното поле на касационното обжалване на въззивните съдебни актове е очертано в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Трябва да е също така от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съобразно задължителните постановки на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато едно въззивно решение или определение до касационен контрол, е необходимо в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът да е формулирал правен въпрос, който е от значение за формиране на волята на въззивната инстанция и който извежда материалноправен или процесуалноправен проблем, включен в предмета на делото. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор. Касационната инстанция може само да уточни и преформулира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. В конкретния случай в изложението, инкорпорирано в частната касационна жалба, изготвено и подадено чрез процесуалния представител на касатора, не е формулиран правен въпрос, а са изложени единствено оплаквания и доводи за неправилност на въззивното определение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед изложеното, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,