Определение № 351 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 367/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Д. Н. Ш., подадена чрез адв. К. Б., срещу решение № 82/01.07.2020 г., постановено по реда на чл. 250 от ГПК по възз. гр. дело № 8/2020 г. на Търговищкия окръжен съд (ТОС). С обжалваното решение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на въззивното решение № 36/09.03.2020 г., постановено по същото въззивно гражданско дело на ТОС, и с което, като е потвърдено първоинстанционното решение по делото, е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу „Топлофикация София“ ЕАД за прогласяване нищожност на заповед № 1142/08.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. т. дело № 1808/2017 г. на Търговищкия районен съд. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд – чл. 280, във вр. с чл. 250, ал. 3 от ГПК. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „Топлофикация София“ ЕАД не е подал отговор на жалбата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, което е инкорпорирано в самата касационната жалба, приподписана от адв. К. Б., се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В тази връзка от страна на касатора се поддържа, че обжалваното решение, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, било в противоречие с практиката на ВКС, имало съществено нарушение на процесуалните правила и решението било в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз (СЕС). Също в тази връзка се цитират извадки от мотивите към обжалваното решение, цитират се и решения на ВКС и на СЕС, като от страна на жалбоподателя не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В жалбата липсва ясно разграничение между изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, и оплакванията и съображенията на касатора за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение на въззивния съд и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на решението на въззивния съд (каквито единствено е навел касаторът в случая, включително цитирайки практика на ВКС и на СЕС) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК от касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на решението на въззивния съд – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на посочените в случая от касатора, допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако той е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се произнесъл въззивният съд с обжалваното решение (в случая – постановено по реда на чл. 250 от ГПК), за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси (един или повече) действително са разрешени от въззивната инстанция в противоречие с практиката (включително задължителната такава) на ВС и ВКС, и/или с актове на СЕС, или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК не може да бъде извършена. Независимо от горното, следва да се посочи, че правните изводи в мотивите към обжалваното решение на въззивния съд са в пълно съответствие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 250 от ГПК, съгласно която съдебното решение (диспозитивът му) подлежи на допълване, само когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната по материалноправния спор по делото, но не и когато съдът не е обсъдил в мотивите към решението си всички относими доказателства и/или всички твърдения, доводи, възражения и/или оплаквания на страната – в тези случаи е налице, не непълнота на съдебното решение, а основание за обжалване на същото поради неправилност (като в настоящия случай касаторът е подал и касационна жалба срещу въззивното решение, чието допълване е искал, която жалба е в процес на администриране). В заключение, касационното обжалване на решението на въззивния съд, постановено по реда чл. 250 от ГПК, не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение