Определение № 173 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 382/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 444 от 21.10.2021г. по гр.д. № 1511/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260823 от 15.03.2021г. по гр.д.№ 4340/2020г. на Пловдивски районен съд. С последното е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** находящ се в [населено място], [улица], ет.3, ап.2, с предназначение жилище, с площ 115,13 кв.м., с принадлежащия таван № 2 с площ 23 кв.м. между следните лица и при квоти: 8/12 ид.ч. за Н. Д. А., 2/12 ид.ч. за Щ. Й. А. и по 1/12 ид.ч. за Д. Р. А. и Н. Р. А.. Касационната жалба е подадена от съделителките Д. Р. А. и Н. Р. А., последната малолетна, действаща чрез майка си Д. Р. А., двете представлявани от адв. Г.. Твърди се незаконосъобразност на решението в частта за определените квоти в съсобствеността. Ответниците по касационната жалба не са представили писмени отговори. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по съдебна делба на жилище - апартамент в [населено място] във фазата по допускането й. Спорът между страните във въззивната инстанция е само досежно квотите на съделителите в съсобствеността. Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са законни наследници на Й. Щ. А., починал на 17.09.2016 г., като Н. Д. А. е негова съпруга, Щ. А. е негов син, а ответниците - снаха и внучка, които са наследници на починалия на 07.01.2020г., след наследодателя негов син Р. Й. А.. Общият наследодател е бил собственик по сила на договор за покупко-продажба от 1976г., оформен с нотариален акт, на 1/4 ид. ч. от дворно място, с площ от 400кв.м. в [населено място], съставляващо парцел * в кв. 68-72, идентично с поземлен имот с идентификатор *** в гр. П., [улица]No 19-21. Бракът на наследодателя с ищцата Н. Д. А. е сключен на 07.11.1978г. По време на брака в дворното място е била изградена четириетажна, четирифамилна жилищна сграда, въведена в експлоатация на 20.01.1986г. Сградата е изградена без учредено право на строеж. На 14.03.1986г. е сключен между съсобствениците договор за делба на дворното място и на построената в него четириетажна жилищна сграда. С него в дял на Й. А. се дава процесния жилищен етаж, таванско помещение №2, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място, като делът на съделителя не е уравнен с парични средства. При тези фактически обстоятелства се спори между страните дали върху процесната сграда, построена без учредено право на строеж по време на брака върху имот, който е съсобствен на единия съпруг с трети лица, е възникнала съпружеска имуществена общност. Съдът е посочил, че по този въпрос е образувано тълкувателно дело №4/2019 г. на ОСГК на ВКС, поради наличие на противоречива практика. Първоинстанционният съд е споделил практиката и застъпил тезата, че собствеността върху процесния апартамент е придобита от наследодателя Й. А. в режим на съпружеска имуществена общност с Н. Д. А., тъй като е построен по време на брака им. Решаващият състав на Пловдивски окръжен съд е споделил същото становище. Изложил е конкретни съображения, свързани с разрешението в ППВС №5/1972г., представляващо задължителна практика, което касае сграда, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, без да е учредено право на строеж в полза на другия съпруг. Счел е че това разрешение следва да се приложи и в хипотезата при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице. В този случай особеният режим на имуществените отношения между съпрузите изключва действието на приращението, като трайно прикрепеното не става изключителна собственост на собственика на земята, а се придобива от него в неделима съсобственост с неговия съпруг. Режимът на съпружеска имуществена собственост е „установеното друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС. Въз основа на това въззивниуят съд е приел, че процесното жилище, изградено по време на брака от съпрузите Й. и Н. А., попада под имуществения режим на съпружеска общност. Сключеният между съсобствениците на 14.03.1986г. договор за доброволна делба има прехвърлителен ефект за правото на собственост върху определения самостоятелен обект в общата сграда. Това разпределение /трансформиране/ в индивидуална собственост на обектите, е довело до придобиване на процесното жилище от съпрузите при режим на СИО, тъй като е построено по време на брака им. Обстоятелството, че доброволната делба е извършена без участието на съпругата не влече нейната нищожност на основание чл.75, ал.2 ЗН. Тя е непротивопоставима нанеучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл.24,ал.4 СК /чл.22, ал.3 СК, отм./, ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга - съделител, в който смисъл е разрешението дадено с т.3 от Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС. На основание изложените съображения е прието, че след смъртта на наследодателя притежаваната от него 1/2 ид.ч. от имота е преминала в полза на наследниците му по закон - съпругата Н. Д. А. и синовете му Щ. и Р. при равни права, при което ищцата Н. Д. А. притежава общо 4/6 ид. части, а синовете - по 1/6 ид.ч. След смъртта на Р. А. неговата 1/6 ид. ч. е преминала в полза на наследниците му по закон - съпругата Д. А. и дъщерята Н. Р. А., като всяка от тях имо по 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице. Повдигнатият от касаторите правен въпрос е този, посочен от съда като предмет на тълкувателно дело № 4/2019г. на ОСГК на ВКС, а именно: при извършено строеж от съпрузи по време на брака, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен на единия съпруг с трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена. Поискано е спиране на производството до постановяване на тълкувателния акт. Въпросът несъмнено е обуславящ за решаващите изводи на съда и поради това запълва общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Към настоящия момент производството по тълкувателното дело е приключило. На 14.04.2022г. е постановено Тълкувателно решение, в което е даден следния отговор: При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, се придобива в режим на съпружеска имуществена общност, ако в имуществените отношения между съпрузите е приложим режимът по чл. 18, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс. Тъй като даденото разрешение е в пълно съответствие с приетото от въззивния съд в обжалвания акт, то липсва допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.