Определение № 212 от 18.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1412/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. В. Н. срещу решение № 528 от 21.05.2021г. по гр.д. №3313/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение от 10.07.2020г. по гр.д.№239/2019г. на Софийски окръжен съд, ТО, 4 състав, е отхвърлен предявеният от него срещу ЗД „Бул инс” АД иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 12.05.2017г. по вина на водача М. Д. И., застрахован при ответното дружество, за разликата над 70 000 лева до предявения като частичен размер от 150 000 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че определеното от въззивния съд обезщетение е занижено по размер и не репарира в максимална степен претърпените от него неимуществени вреди. Поддържа,че при определяне размера на обезщетението съставът на САС не е съобразил релевантните конкретни обективно съществуващи факти – всички установени телесни увреждания, високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение. Ответникът ЗД „Бул инс” АД поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС №4/1968г. и от посочената в изложението практика на ВКС. Изразява становище и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие процесното ПТП, възлиза на 100 000 лева и е намалил същото с 30%, поради принос на пострадалия за настъпване на увреждането. Жалбоподателят в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като поставя като обуславящи следните правни въпроси: 1. Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия? 2.Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Поддържа, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 на ППВС №4/1968г. По втория въпрос излага доводи за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №28/09.04.2014г. по т.д.№1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №4/08.03.2021г. по т.д.№2940/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Формулираните от жалбоподателя въпроси касаят приложението на чл.52 от ЗЗД, включени са в предмета на делото и са обусловили изхода на спора, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационния контрол. Доколкото размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в конкретния случай не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно, спрямо даденото в т. 11 от ППВС №4/1968г ., тълкуване на чл.52 от ЗЗД, то е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено. Поради това настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по обобщения материалноправен въпрос за критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС №4/1968г. Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд