Определение № 454 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 367/2009 г.

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от П. Е. К. чрез адв. Г срещу определение № 1* от 7.05.09г.по в.ч.гр.дело № 681/09г.на Варненския окръжен съд,с което е оставено в сила определението от 25.02.09г.,постановено по гр.дело № 4039/05г.на Варненския районен съд,с което е прекратено производството. В изложението към жалбата се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател,намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. Настоящият състав счита,че не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване – решен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. С обжалваното определение въззивният съд действително се е произнесъл по процесуалноправен въпрос - относно допустимостта на изменението на иска по реда на чл.116 ал.1 от ГПК/отм./,който е съществен за изхода на спора,но в съответствие с трайната практика на ВКС по приложението на материалния закон,в т.ч.и с представените копия от решения на състави на ВКС. Именно в съответствие с трайната практика е прието,че едновременното изменяне на основанието и петитума е недопустимо. Първоначално предявените искове за прогласяване нищожността на предварителен договор за замяна поради привидност и прикриващ действителните уговорки на предварителен договор за покупко-продажба ,както и за обявяване на последния за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД и въведените с искането за изменение по чл.116 ал.1 от ГПК/отм./ искове с правно основание чл.92 и чл.93 от ЗЗД- за връщане на двойния размер на дадения задатък и заплащане на неустойка не произтичат от едни и същи факти и се различават и по основание и по петитум. Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – решен от въззивния съд процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона,т.е.когато се касае за приложение на разпоредба,по която липсва съдебна практика,или се налага изоставяне на създадена съдебна практика с оглед променените икономически условия,или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване,какъвто не е настоящия случай. Въпросът относно предпоставките за допустимост на изменението на иска по чл.116 ал.1 от ГПК/отм./не може да се разглежда като допринасящ за точното приложение на закона и за развитие на правото при наличието на непротиворечива практика по приложението на посочената разпоредба. По изложените съображения настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о