Определение № 94 от 09.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. С. срещу решение №111/15.12.2010 г. на Видински окръжен съд по гр.д.№495/2010 г. Ответникът „Лизингова Компания Лидер" оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по подробно изложени съображения в писмен отговор. Касационната жалба е недопустима. Решението на В. не подлежи на касационно обжалване. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г./ само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила — 21.12.2010 г. В настоящия случай касационната жалба е постъпила след 21.12.2010 г. - на 11.02.2011 г., поради което касационното производство не следва да се довършва по досегашния ред. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно - не подлежат па касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по предявен иск по чл.403 ГПК за заплащане на обезщетение за причинени вреди от допуснато обезпечение на бъдещ иск. Искът е с цена 2062.91 лв. Следователно, касае се за дело с цена на иска под 5000 лв., в рамките на необжалваемост на въззивните решения по граждански дела, които са рамките за необжалваемост на въззивните решения по търговски дела, въведени с изменението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Подадената касационна жалба остави без разглеждане, а производството пред ВКС се прекрати. На основание чл.78 ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 500 лв. - адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът: