Определение № 5502 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 565/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Л. К. чрез Адвокатско дружество „Дамянов и партньори“, представлявано от управителя адвокат Й. Д. от САК, която е насочена срещу въззивно Решение № 5390 от 03.10.2024 г. по в.гр.д.№ 5400/2023 г. по описа на СГС, IV „д“ възз.гр.състав. Депозиран е отговор от „Медицински център Екселсиор“ ООД, чрез адвокат И. В. от САК с доводи, че липсва основание за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Претендира се присъждането на разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С атакуваното въззивно решение, след частично отменяване и частично потвърждаване на Решение № 14907 от 20.12.2022 г. по гр.д.№ 23153/2022 г., поправено с Решение № 4506 от 23.03.2023 г. по същото дело по описа на СРС, 157 с-в, въззивният съд е постановил отхвърлянето на предявения от Г. Л. К. срещу „Медицински център Екселсиор“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр.чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищцата от удар по главата й от паднал леден къс на 13.03.3022 г. по причина на поведение на лице, на което ответникът е възложил дейността по почистване на ледени късове, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 13.03.2022 г., до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел, че фактическата обстановка по делото е изяснена в производството пред първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК е препратил към решението на СРС в тази му част, а е приел да обсъди само доказателствата, относими към доводите на страните по въззивните им жалби. Безспорно е установено, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки страдания, уплаха и стрес от увреждането, причинено й от удар на паднали ледени късове на 13.03.2022 г., вървейки по тротоара на ул. „Голо Бърдо“ преди да влезе в ресторант „Лампата“. Установени са видът, характерът и интензитетът на болките и страданията от увреждането, периода на възстановяване, психическото им въздействие върху ищцата - според приетите и обсъдени от СРС СМЕ и СПсЕ, които не са оспорени, както и от останалите писмени и гласни доказателства в съвкупност. За разлика от СРС обаче въззивният състав е приел, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на противоправно поведение на служител на ответника или на лице, на което ответникът е възложил извършване на конкретна работа, като не е установена пряка причинна връзка между поведението на служител/лице, на което ответникът е възложил работата и претърпения от ищцата вредоносен резултат, за който се претендира обезщетение по делото. Не може да се приеме, че такова доказване е проведено нито от гласните, нито от писмените доказателства, ангажирани по спора. Във връзка с установяване на този спорен факт пред СРС са разпитани свидетелите на двете страни: посочените от ищцата Р. Г. Т. и Г. Т. И., както и посочените от ответника Ц. Е. В. и Ю. В. Ц.. Единствено от показанията на свидетеля Р. Т. става ясно, че е очевидец на инцидент, случил се през месец март 2022 г. с ищцата. Свидетелят сочи, че когато отивал към ресторанта на Г. И. (ресторант „Лампата“), паркирал колата по-нагоре по улицата и движейки се надолу, на около петдесет метра пред него видял Г. (ищцата), която свила към ресторанта и по нея се изсипали ледени и снежни отломки. В този момент погледнал нагоре и видял човек, който бута висулки с метла от една тераса с пластмасово покритие. После Г. влязла в ресторанта, оставила торбите на земята и започнала да моли за помощ. Свидетелят е посочил, че от главата й течала силно кръв, а той и още едно момче запушили раната с хартиено руло. Навсякъде имало кръв - по гърба, гърдите, дънките. Едно момче ги закарало до Пирогов и там я поел персоналът. Този свидетел сочи още, че инцидентът станал пред самият ресторант под сградата над ресторанта, а Г. била на около десет метра преди да влезе в ресторанта. Свидетелят посочва, че той се движил от дясната страна на улицата, а Г. - от лявата. Според показанията, видял някой с метла или четка да бута нещо от козирка на сградата, от която паднали ледени късове преди входа на ресторанта. Това било единствено място, където имало сняг. Въззивният състав е приел, че показанията на този свидетел не се подкрепят от другите доказателства по спора, нито от показанията на останалите свидетели, които не са били преки очевидци на инцидента. Според показанията на втория свидетел на ищцата Г. И. (управител на ресторант „Лампата“) инцидентът на 13.03.2022 г., неделя, в който пострадала Г., станал ден преди да отворят ресторанта, който свидетелят управлява. Г. трябвало да работи при него в ресторанта след като се върнала наскоро от Германия. Минути след случката, влизайки в ресторанта свидетелят видял суматохата, а по това време пострадалата вече била тръгнала към „Пирогов“, за да я прегледат. При излизане отпред на тротоара, за да види какво се е случило, видял падналия лед и едно момче, което стояло от дясната страна на тротоара, му направило знак, за да се предпази да не го удари парче лед. Момчето говорило с някой по телефона и давало знаци на човека, с който говорил, който бил на етажа, откъдето падал ледът. Момчето предпазвало хората, които минават, за да не пада лед от терасата на последния етаж. Свидетелят дава показания, че впоследствие разбрал, че това е синът на Д.. Свидетелят се обадил на Д. (прокуриста на ответното дружество) по телефона (което обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля на ответника Ю. Ц.). Последната веднага дошла в ресторанта, заедно с човек, който наричали „професора“, за да види какво е станало с пострадалата жената. Д. предложила да възстанови на Г. парите, дадени за медицински разходи. Според него Д. живеела на последния етаж и му дала телефон, за да й се обади Г. (ищцата). Двамата свидетели на ответника, не са очевидци на инцидента, а само на последващите действия на ищцата и свидетеля Г. И. във връзка с искането за заплащане на обезщетение, поради което съдът е приел, че техните показания не са непосредствени по отношение настъпването на инцидента, нито от тях се установява релевантния за спора факт, че служител или лице на което ответникът е възложил работа, е причинило с действията си инцидента. От показанията на свидетеля на ответника Ю. Ц., „координатор клинични проучвания“ в МЦ „Екселсиор“, който е бил в сградата на датата на инцидента, на гости на Д., се установява, че познава сградата, която преди това е била апарт-хотел. Цялата сградата е опасана с балкони от петия етаж и дори да има сняг на покрива, той не може да падне на тротоара. Свидетелят посочва, че апартаментите на медицинския център се намират на пети предпоследен етаж от двата края - от ляво и дясно, а между тях има други два други апартамента и втория етаж на мезонет, който е на пети и шести етаж. Не е виждал пострадалата веднага след инцидента, виждал я след това в ресторанта да опакова и продава продукти във видимо добро здраве. Нищо по-различно не се установява и от показанията на свидетеля Ц. В., който единствено е присъствал на разговор във връзка с инцидента и евентуалното обезщетение на пострадалата. От разговорът е станало ясно, че пострадалата е трябвало да работи в ресторанта, управляван от това лице. Въззивният съд е обобщил, че показанията на свидетеля Т., на които се е позовал СРС, са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства и свидетелски показания. От тях не може да се направи еднозначен, обоснован и непротиворечив извод, че инцидентът е причинен от служител на ответния МЦ „Екселсиор“ или от лице, на което ответникът е възложил извършване на работа, свързана с почистване на покрива/козирката към имота му, който се намира в сградата. Такъв извод не следва и от обстоятелството, че според свидетеля Г. И. на тротоара имало момче, което говорело по телефон и предпазвало хората, които минават по тротоара, за което момче впоследствие разбрал, че е син на Д. (прокуристът на медицинския център), доколкото от показанията на свидетелите се установява, че лицето Д. С. има имот в същата сграда. Въззивният състав е намерил за основателни възраженията на ответника, че ищцата, чиято е тежестта на доказване в случая, не е установила пълно и главно, съгласно разпределената от СРС доказателствена тежест, че инцидентът е причинен от действия на лице, на което ответникът „МЦ Екселсиор“ ООД е възложил извършване на работа или от негов служител. Прието е, че не води до такъв извод обстоятелството, че според свидетелските показания прокуристът на дружеството Д. С. е предложила да заплати медицинските разходи на ищцата в „Пирогов“, доколкото ответникът изрично е заявил, че не признава исковете, а напротив изрично е оспорил всички твърдения на ищцата - както в отговора на исковата молба, така и в хода на цялото производство. За да се ангажира отговорността на ответното дружество по реда на чл. 49 ЗЗД следва да се установи, че ищцата е претърпяла вредите пряко и в резултат от противоправно поведение на служител на ответника или на лице, на което ответникът е възложил извършване на работа, т.е. следва да е доказана пряка причинна връзка между поведението на служителя/лицето, на което ответникът е възложил конкретна работа и претърпяната вреда. Прието е, че в случая тази предпоставка е останала недоказана по делото. След като не са установени основните предпоставки за реализиране на обективната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, съдът е посочел, че е без правно значение за спора обстоятелството, че претърпените от ищцата вреди - болки, страдания и стрес, са доказани по вид и количество от приетите по делото медицински документи и заключенията на СМЕ и СПсЕ, обсъдени от СРС. В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по конкретно поставени въпроси, сред които и питането „За да бъдат ценени, следва ли показанията на свидетел-очевидец на определено събитие, да кореспондират изцяло с показанията на свидетели, които не са очевидци на инцидента?“. Като съобрази практиката на ВКС, обективирана в Решение № 183 от 30.06.2017 г. по гр.д.№ 4028/2016 г. на ВКС, IV г.о., касационната инстанция констатира наличието както на общото, така и допълнителното основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този правен въпрос. При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 120 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия