Определение № 1728 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4975/2025 г.

Производството е образувано по реда на чл. 288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на А. В. П. чрез пълномощник адв.М. Д. от АК Варна против решение № 324 от 24.06.2025г. по в.гр.д. № 203/2025г. по описа Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционно решение от 18.12.2024г по гр.д № 2058/2023г на Районен съд Горна Оряховица Отхвърлен е предявен от касатора А. В. П. иск срещу пет физически лица ,включително адвокати, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за установяване извършена дискриминация спрямо ищцата по признак „имуществено състояние” и за осъждане на ответниците Д. С. Д.,С. Д. Д., А. А. Д., адв. Р. Т. от САК и адв. Н. И. К. от ВТАК да преустановят нарушението, да възстановят положението преди нарушението, както и да се въздържат в бъдеще от такива съгласно чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр, както и да заплатят обезщетение в размер на 80 000 лева имуществени вреди и 200 000 лева неимуществени вреди солидарно - чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, ведно с лихви ,считано от датата 10.06.2021г.Искът е разгледан на две инстанции като основан на твърдение за извършена от ответниците измама с недвижими имоти, кражба на движими вещи, придобиване въз основа на давностно владение, нищожно нотариално удостоверяване по сделка,като ответниците действали организирано в тормоза и предоставяне на некачествена юридическа услуга на Ц. М., формирайки резултата на имотна измама спрямо него,от която крайният потърпевш е ищцата А. В. П. – нарушена е неприкосновеността на нейна частната собственост – имот който е владеела от 2010г, нарушено е нейното равенство пред закона поради което твърденията по иска са за извършена непряка дискриминация по признак имуществено състояние спрямо нея,при пряка дискриминация спрямо номиналния собственик Ц. М., измамен от ответника С. Д. при уговаряно прехвърляне на недвижимия имот в [населено място] през 2021г, след като като в нотариалния акт, подготвен от ответника Д. е пишело нещо различно от договореното. Вместо уговаряна част от двора, продаден се е оказал целия имот със сградите в него,последващо прехвърлен на Д. С.,син на първия ответник ,а последните двама ответници като адвокати са извършили нарушението, при оказвана правна услуга ,защитавали са ответниците и по образувано предварително разследване и водените между страните дела,някои от които още неприключили към момента на предявяване на иска. Въззивният съд е потвърдил решението за отхвърляне на иска. По отношение на двата осъдителни дзиспозитива съдържащи се в първоинстанционното решение в частта за разноските: ищцата е осъдена да заплати на адв. Н. И. К. сумата 15 850лв на основание чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата и на адвокат Р. Т. сумата 15 850лв на същото основание, т.е. определено е било възнаграждение за оказана от двамата адвокати безплатна правна помощ на други ответници в същия процес,въззивният съд не е ревизирал първоинстанционното решение/по същество определение, съдържащо се в решението за присъждане на адвокатски възнаграждения по чл. 38, ал.2 ЗА / тъй като е потвърдил обжалваното решение изцяло.Изтъкнал е ,че не е било направено своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Възражението за прекомерност е прието за преклудирано, след като е било наведено като оплакване едва при въззивното обжалване на решението. Като своевременно е прието възражение за прекомерност на разноските за въззивна инстнация,като на ответника С. Д. са присъдени разноски в размер на 3000 лева, присъдено е и възнаграждение /по чл.38, ал.2 ЗА/ за адв. Р. Т. ,предвид поета от него безплатна защита на двама от ответниците / по 7 925 лв/. В касационната жалба, депозирана от пълномощника на ищцата адв.М. Д. от АК Варна се иска прогласяване нищожността на решението поради ненадлежен състав,евентуално обезсилване и основания за отмяна на обжалваното решение поради нарушени основни императиви на ЗЗДискр, за да се коригират несъразмерните дефицити на съдилищата относно понятието дискриминация, които освен незнанието създават тежки съмнения и индиция за корупционна практика. Наред с оплакванията за съществени процесуални нарушения и неприлагане на закона, касаторката счита за тежък порок толерирането на нейното осъждане да плати адвокатски хонорари за безплатна правна помощ на ответниците,адвокатствали един на друг в качеството на колеги, без да се извърши преценка на действително извършената работа от адвокатите. В касационната жалба се изтъква вероятна нищожност,недопустимост, евентуално очевидна неправилност / чл. 280, ал.2, предл трето ГПК / на решението като основание за допускане до касационно обжалване и за неговата отмяна. Изложение по чл.284, ал.1 т.1 ГПК е депозирано допълнително /вх.№ 12528 от 08.10.2025г/ с придружаваща молба от същата дата. Ответникът по жалбата Н. И. К. е депозирал отговор чрез адв. Р. Т. от САК, поел защитата му на основание чл. 38,ал.1 т.3 ГПК. Оспорва се наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се претендира присъждане на възнаграждение за адв. Р. Т. в размер на 15 850лв / изчислено по НМРАВ от 2004г според материалния интерес/ Ответникът по жалбата А. А. Д. е депозирал отговор чрез адв. Н. И. К. от ВТАК ,поел защитата му на основание чл. 38, ал.1 т.3 ГПК Оспорва се наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се претендира присъждане на възнаграждение за адв. Н. И. К., което да се изчисли от съда по НМРАВ от 2004г според материалния интерес Ответникът по жалбата С. Д. Д. е депозирал отговор пълномощникадв. Р. Т. от САК Оспорва се наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се претендират разноски, платени за адвокатска защита в размер на 6 000 лева Ответникът по жалбата Р. С. Т. е депозирал отговор чрез адв. Н. И. К. от ВТАК ,поел защитата му на основание чл. 38,ал.1 т.3 ГПК. Оспорва се наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се претендира присъждане на възнаграждение поелия защитата адвокат в размер изчислен по НМРАВ от 2004г според материалния интерес. Постъпила е молба по електронна поща от пълномощника на касаторката, втора молба с корекции и допълнение, съответно вх.№ 4750/10.03.2026г и вх. № 4988/12.03.2026г ,с които се заявява обстоятелството,че на 20.12.2025г е починал Ц. Р. М.,прилагат се копие от акт за смърт,уд.за наследници и саморъчно завещание.Починалият не е страна по делото, не са налице предпоставки по чл.229,ал.1 т.2 ГПК за спиране на неговия ход. Касационната жалба, е постъпила в срока по чл.283 ГПК.Преди Върховен касационен съд да се произнесе по нейното допускане/чл.288 ГПК/ ,необходимо е делото на бъде върнато на въззивната инстанция за разглеждане на направени своевременно искания от компетентност на Окръжен съд Велико Търново ,предвид следното: Настоящата инстанция констатира, че както първоинстанционният съд, така и въззивният съд не са разгледали направени от жалбоподателката в срока по чл.248, ал.1 ГПК искания за изменение и на двете постановени решения в частта им за разноските. В постъпилата срещу решение №940 от 18.12.2024г на Районен съд Горна Оряховица въззивна жалба се е съдържало оплакването,че с присъждане на адвокатско възнаграждение,в размери над 30 000 лева, районният съд е допуснал ответниците да се самооценяват, без ищцата да е имала възможност да изрази становище. С разпореждане от 28.01.2025г постъпилата в регистратурата на ОС-Велико Търново въззивна жалба правилно е била върната за администриране на съда,постановил обжалваното решение, но е следвало също така въззивната инстанция да констатира съдържащото се в жалбата искане по чл. 248 ГПК. Необходимо е било служебно ВТОС да съобрази реда за разглеждането му, като укаже на първостепенния съд да администрира и разгледа съдържащото се в жалбата на А. П. искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК - императивно указаният в закона процесуален ред по който се изменя постановеното съдебно решение в тази негова част,/не при разглеждане на въззивната жалба по същество / Същият е реда в случаите, при които съдът определя възнаграждение за предоставил безплатна правна помощ адвокат и съгласно чл. 38,ал.2 ЗА присъжда възнаграждение при постановяване на решението. В този случай ,след като съдът е определил и същевременно присъдил възнаграждението за адвокат, доколкото преди постановяване на решението размерът му не е определен, именно редът на чл.248 ГПК осигурява и гарантира възможността задължената за разноски страна да упражни правото си на възражение по чл.78,ал.5 ГПК. Възражението в случая ,макар инкорпорирано в жалбата срещу решението, е направено в срок, не е преклудирано и следва да бъде разгледано от първоинстанционния съд по указания ред. На обжалване пред по-горна инстанция подлежи определението на съда по чл. 248 ГПК. Наред с гореизложеното настоящата инстанция констатира, че в постъпилата касационна жалба срещу решение на ОС-Велико Търново се съдържа искане / на стр. трета, абзац последен от касационната жалба/ по реда на касационния контрол Върховен касационен съд да ревизира като недължими ,евентуално като прекомерни разноските, присъдени за въззивна инстанция.Искането е в срока за касационно обжалване /съдържа се в касационната жалба/, възражението на страната е ,че с прилагане на чл. 38, ал.2 ЗА в решението на въззивния съд по разноските не е отчетено положението на адвокатите като ответници, не е била преценена действителната им работа като оказващи безплатна помощ и това, че спорът е по антидискиминационен закон, а възнагражденията за адвокатите са били определени от съда като по търговски спор. При сезиране на съда с допустимо искане или възражение на страна по делото, служебното начало /чл.7,ал.1 ГПК/ е водещо при дължимата преценка за процесуалния ред ,по който същото следва да бъде разгледано и за определяне на функционално компетентния съд, който да го разгледа. В рамките на касационното обжалване на въззивно решение процесуалният ред не предвижда директно касационно разглеждане на така направените възражения на касаторката А. П.. По направените оплаквания - по същество представляващи искане за изменение на решението в частта за разноските, следва да се произнесе с определение ОС-Велико Търново, след като укаже на насрещните страни характера на производството /по чл. 248, ал.1 ГПК/ и им даде едноседмичен срок за становище/чл. 248,ал.2 ГПК/. Неговото определение ще подлежи на директен инстанционен контрол от ВКС в случай на обжалване /чл.247, ал.2 ГПК /,който съдебен контрол иначе не може да се осъществи,с оглед правомощията на Върховен касационен съд при селектиране на касационните жалби /чл. 288 ,във вр. с чл. 280 ГПК/. В случая е необходимо въззивният Окръжен съд Велико Търново, на който делото следва да бъде изпратено за изпълнение на дадените указания ,първо да го изпрати на Районен съд Горна Оряховица за постановяване на определение по чл. 248, ал.1 ГПК от първостепенния съд, след което /без да е необходимо да изчаква влизането му в сила /, да постанови и своето определение на основание чл. 248,ал.1ГПК,като на свой ред разгледа искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд Трето гражданско отделение