Определение № 426 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1566/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 33768/14.11.2019 г. на К. В. В., чрез адвокат М. Х., касационна жалба вх. № 34519/20.11.2019 г. на Ж. В. П., чрез адвокат В. К., и касационна жалба вх. № 34520/20.11.2019 г. на Л. Д. С., чрез адвокат С. З., подадени срещу решение № 1157 от 15.10.2019 г. по гр. д. № 1259/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което въззивният съд е: потвърдил решение № 1197 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 13904/2016 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Ж. В. П. и К. В. В. срещу В. К. Б.-П., Г. С. С. и И. Г. С. искове за обявяване за относително недействителни спрямо тях на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 190, том I, рег. № 1620, дело № 182 от 2015 г. на нотариус с район на действие PC - Чепеларе, от 15.09.2015 г., на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2016 г., находящ се в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 2, ап. 4, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 30.15 кв. м, ведно с избено помещение № 4 с полезна площ от 3.06 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: *, *, под обекта: *, над обекта: *, и на договор за продажба на недвижим имот срещу парична сума и задължение за гледане, обективиран в нотариален акт № 116, том VI, рег. № 6543, дело № 991 от 2015 г. на нотариус с район на действие РС - Пловдив, от 20.10.2015 г., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 88.48 кв. м, ведно с избено помещение № 8 и 3.419 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: *, под обекта: няма, над обекта: *, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от Ж. В. П. и К. В. В. срещу В. К. Б.-П., С. П. С. и И. Б. С. искове за обявяване за относително недействителни спрямо тях на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 158, том II, дело № 344 от 31.08.2016 г. на нотариус с район на действие РС - Пловдив за поземлен имот с идентификатор *, с площ от 820 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, и на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 105, том II, рег. № 2871, дело № 351 от 2.09.2016 г. на нотариус с район на действие РС - Пловдив, с предмет - 114/684 ид. ч. от ПИ с идентификатор * в [населено място], [улица], с площ от 684 кв. м, както и е отхвърлил предявените от Ж. В. П., К. В. В. и Л. Д. С. срещу В. К. Б.-П. искове за делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *, с площ от 820 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2016 г., находящ се в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 2, ап. 4, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 30.15 кв. м, ведно с избено помещение № 4, с полезна площ от 3.06 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: *, *, под обекта: *, над обекта: *, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 88.48 кв. м, ведно с избено помещение № 8 и 3.419 % ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: *, под обекта: няма, над обекта: ***.

Решението на първоинстанционния съд в останалата част, с която съдът е намалил завещанието, извършено на 6.10.1999 г. от наследодателя В. К. П., починал на 24.07.2015 г., № 91, том I, рег. № 3965, н. д. № 9 от 1999 г. на нотариус рег. № * по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – Пловдив, в полза на В. К. Б.-П., в размер на по 5/24 ид. ч. за всяка от Ж. В. П., К. В. В. и Л. Д. С., като е възстановил запазената част на Ж. В. П., К. В. В. и Л. Д. С. от наследството на В. К. П. в размер на по 5/24 ид. ч. за всяка от тях, не е обжалвано и е влязло в сила.

К. В. В. счита въззивното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. сочи, че по въпроса: при какви условия запазват правата си третите лица, придобили възмездно недвижим имот, който е бил предмет на завещание или дарение, намалено по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН, и може ли без успешно проведен иск по чл. 37 ЗН имотът да бъде поделен от наследниците, въззивното решение влиза в противоречие с решение № 176/4.07.2013 г. по гр. д. № 1805/2013 г. на ВКС, І г. о., в което е прието, че при универсално завещание е приложима практиката съобразно разясненията по т. 1 и т. 2 от ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., като относно приложението на чл. 76 ЗН и чл. 37 ЗН е посочено, че разпоредбата на чл. 37 ЗН намира приложение при хипотези на постановено възстановяване на запазена част чрез намаление на дарение и завет, не и в хипотеза на намаление на универсално завещание (какъвто е настоящият случай).

Ж. В. П. атакува въззивното решение като неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата си П. се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК.

Твърди, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; решението е и очевидно неправилно, която неправилност е изводима пряко от мотивите на съдебния акт.

Формулира следните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 76 ЗН след успешно проведен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и намаляване на общо завещателно разпореждане с дробна част в полза на наследниците по закон, ако наследникът по завещание се е разпоредил със завещаните му имоти преди предявяване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, тоест отчужденията на завещаните имоти при постановено намаляване на общо завещателно разпореждане могат ли да се отменят с иск по чл. 76 ЗН на наследниците с право на запазена част;

2. Губят ли качеството на наследници останалите наследниците по закон при общо завещателно разпореждане в полза на единия от тях. При разпореждане с отделни наследствени имоти от наследника по завещание, с оглед проявлението на правата на наследника със запазена част в наследството, материалноправната му защита срещу разпоредилия се наследник може ли да се реализира с иск по чл. 76 ЗН, след успешно проведен иск по чл. 30, ал. 1.

Сочи се, че даденото от въззивния съд разрешение по приложението на разпоредбата на чл. 76 ЗН е в противоречие с практиката на ВКС - в решение № 177/28.03.2017 г. по гр. д. № 890/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. е прието, че в хипотези на извършено разпореждане с имоти, когато при прехвърлянето им прехвърлителят се е легитимирал като техен собственик на основание общо завещателно разпореждане по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, е приложима съдебна практика, съставляваща разясненията, дадени с т. 1 и т. 2 от ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, съгласно която по реда на чл. 76 ЗН могат да се атакуват като относително недействителни сделки само по отношение на разпоредил се с отделни наследствени предмети в качеството си на сънаследник. Тази практика е неприложима в хипотези на извършено разпореждане с имот, когато прехвърлителят се легитимира като собственик на основание универсално завещание по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. Тоест при придобиването на собственост върху имотите по силата на общо завещание и прехвърлянето им на трети лица на основание, при което прехвърлителят се легитимира като собственик по силата на общо завещателно разпореждане, намира приложение чл. 76 ЗН.

Излага се, че въпросът за приложимостта на чл. 76 ЗН при възстановяване на запазените части на наследниците по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН при общо завещателно разпореждане, ако наследникът по завещание се е разпоредил със завещаните му имоти преди предявяване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ж. П. твърди, че очевидната неправилност на решението на Окръжен съд - Пловдив произтича от допуснатото от съда нарушение при тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 76 ЗН, приложима за конкретния спор, и несъобразяване с правната обвързаност на разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и чл. 76 ЗН, довело до очевидно незаконосъобразен резултат - че ответницата Б. е едноличен собственик на недвижимите имоти на основание завещателно разпореждане и няма качество на сънаследник.

Жалбоподателката Л. Д. С. счита въззивното решение за неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

В изложението към касационната си жалба С. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. трето ГПК. Формулира следните въпроси:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 76 ЗН, заявена в делбеното производство, след успешно проведен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН от наследниците по закон, ако наследникът по завещание вече се е разпоредил със завещаните му имоти преди предявяване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН;

2. Уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН предпоставя ли уважаване на предявените искове по чл. 76 и чл. 69, ал. 1 ЗН от наследниците със запазени части в наследството;

3. Приложима ли е нормата на чл. 76 ЗН, ако завещателно разпореждане, предмет на универсално завещание, не е редуцирано; наследникът по закон губи ли качеството си на такъв или само правата си в наследственото имущество;

4. Назначеният за наследник по завещание, ако е от кръга на наследници по закон с право на запазена част, има ли качество на сънаследник при предявяване на иск или възражение при хипотезата на чл. 76 ЗН; към кой момент наследникът по завещание се счита за сънаследник, наред с другите призовани към наследяване законни наследници.

Жалбоподателката сочи противоречие на въззивното решение по поставените от нея въпроси с решение № 177/28.03.2017 г. по гр. д. № 890/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., което в мотивите си препраща към разясненията дадени с т. 1 и т. 2 от ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително недействителен; разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица; трети лица, които не са страни по сделката или сънаследници, не могат да се позовават на тази недействителност; легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост на тази относителна недействителност са само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си; относителната недействителност по чл. 76 ЗН е особен вид недействителност. Тоест придобиването собствеността на имотите по силата на универсално завещание и прехвърлянето им на трети лица на основание общото завещателно разпореждане не изключва приложението на чл. 76, ЗН, респективно. правото на наследниците да се позоват на тази разпоредба. С. сочи, че очевидната неправилност на решението произтича от допуснатите от съда нарушения на приложима за конкретния спор материалноправна норма и незачитане правната обвързаност на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и предявеното възражение по чл. 76 ЗН, обуславящи иска за делба, довело до несъвместим резултат, в случая поради разрешение, дадено в противоположния смисъл - че ответницата Б.-П. е едноличен собственик на недвижимите имоти на основание завещателно разпореждане и няма качество на сънаследник.

Намира, че решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като разрешените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тази връзка сочи, че обуславящият мотив на въззивния съд е свързан с обстоятелството, че ответницата Б.-П. няма качество на сънаследник и е собственик на цялото имущество, оставено от наследодателя по силата на завещание. По отношение на въпросите в изложението, цитираната практика на ВКС - решение № 177/28.03.2017 г. по гр. д. № 890/2016 г., ІІ г. о., дава индиректен отговор, като по отношение на положението на наследника по завещание като сънаследник, наред с останалите законни наследници, не се открива практика на съдилищата. Излага, че по силата на чл. 16, ал. 1 ЗН с универсалното завещание ползващото се лице се назначава за единствен наследник. По отношение на завещаното имущество няма пречка да се разпорежда с него. В случая, ако лицето е от кръга на законните наследници, според решаващия извод на въззивния съд то няма качество на сънаследник и се разпорежда с имуществото като едноличен собственик. Жалбоподателката счита, че с така приетото разрешение от второстепенния съд се стига до конфликт с дадените разрешения на ВКС относно правата на трети лица, придобили имоти, както и правото на останалите наследници по закон да атакуват сделките на наследника по завещание, след редуциране на завещателния акт със съдебно решение по чл. 30, ал. 1 ЗН, но не се дава отговор към кой момент наследникът по завещание се счита за сънаследник (предвид задължителното приложения на разясненията в ТР № 1/19.05.2004 г ., въведени в т. 1 и т. 2, по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС). Постъпил е отговор на касационните жалби от В. К. Б.-П., Г. С. С. и И. Г. С., в който се излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.

Въззивният съд е визирал в решението си, че за да отхвърли исковете по чл. 76 ЗН, предявени от Ж. В. П. и от К. В. В. срещу В. К. Б.-П., Г. С. С. и И. Г. С., за обявяване за относително недействителни спрямо ищците на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 190/2015 г., на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2016 г., находящ се в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 2, ап. 4, и на договор за продажба на недвижим имот срещу парична сума и задължение за гледане, обективиран в нотариален акт № 116/2015 г. - самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]; както и предявените от Ж. В. П. и К. В. В. срещу В. К. Б.-П., С. П. С. и И. Б. С. искове по чл. 76 ЗН за обявяване за относително недействителни спрямо ищците на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 158/2016 г. - п оземлен имот с идентификатор *, с площ от 820 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], и на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 105/2016 г., с предмет - 114/684 ид. ч. от ПИ с идентификатор * в [населено място], [улица], с площ от 684 кв. м, както и за да отхвърли предявените от Ж. В. П., К. В. В. и Л. С. срещу В. К. Б.-П. искове за делба относно процесните недвижими имоти: п оземлен имот с идентификатор *, с площ от 820 кв. м, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], районният съд е изложил следните съображения: Не е налице хипотезата на разпоредбата на чл. 76 от ЗН, тъй като с извършените в полза на Г. С. С. и С. П. С. разпоредителни сделки ответницата В. Б.-П. не се е разпоредила с нейни сънаследствени части от имотите, а с имоти, които са нейна индивидуална собственост по силата на универсалното завещание от 6.10.1999 г. Освен това, решението за намаляване на завещателното разпореждане има действие занапред, следователно третите лица по сделките запазват правата си до успешно провеждане на иск по чл. 37 ЗН, тоест основателността на иск по чл. 30 ЗН не обуславя автоматично основателност и на иск за обявяване на относителна недействителност на разпоредителната сделка. Не е основателен и искът за делба, тъй като процесните недвижими имоти, чиято делба се иска - от пункт втори до четвърти от исковата молба (делба на имота по пункт първи от исковата молба, който не е разпореден, не се иска), са прехвърлени на трети лица, поради което и не е налице съсобственост между ищците и ответницата В. Б.-П., която да следва да бъде прекратена.

Въззивният съд е посочил, че намира така направените изводи на първоинстанционния съд за правилни. Допълнително е изложил и следното:

Ищците Ж. В. П., К. В. В., и ответниците Л. Д. С., В. К. Б.-П. са законни наследници на В. К. П., починал на 24.07.2015 г., като ищците са негови дъщери, първата ответница е негова внучка, а втората - преживяла съпруга. С нотариално завещание от 6.10.1999 г., неоспорено от страните по делото, В. К. П. завещал на съпругата В. Б.-П. цялото си движимо и недвижимо имущество. В тази насока, от страна на ищците, както и от ответницата Л. Д. С., срещу В. Б.-П. са предявени искове с правно основание чл. 30 ЗН - за намаляване завещателното разпореждане и възстановяване на запазените им части от наследството за цялото имущество, предмет на завещателното разпореждане. Първоинстанционният съд с решението си е уважил предявените искове по чл. 30 ЗН, като е намалил завещанието, извършено на 6.10.1999 г. от наследодателя В. К. П., № 91, том I, рег. № 3965, н. д. № 9 от 1999 г. на нотариус рег. № * по регистъра на НК, с район на действие Районен съд - Пловдив, в полза на В. К. Б.-П., в размер на по 5/24 ид. ч. за всяка от Ж. В. П., К. В. В. и Л. Д. С., като е възстановил запазената част на Ж. В. П., К. В. В. и Л. Д. С. от наследството на В. К. П. в размер на по 5/24 ид. ч. за всяка от тях. Решението по исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила. След откриване на наследството В. Б.-П. се разпоредила с всички недвижими имоти, предмет на исковата молба, с изключение на този, описан в пункт 1 от исковата молба - дворно място в [населено място]. На 15.09.2015 г. и 20.10.2015 г. същата продала на сина си Г. С. С. недвижимите имоти - жилища, находящи се в [населено място] и [населено място], а на 31.08.2016 г., с договор за покупко-продажба, и на 2.09.2016 г., с договор за дарение, се разпоредила в полза на С. П. С., съответно, с недвижимия имот по пункт 2 от исковата молба - ПИ с идентификатор *, както и с недвижим имот - 114/684 ид. ч. от ПИ с идентификатор * по КККР на [населено място] (който недвижим имот не е предмет на предявените искове); на 17.08.2016 г. продала и 1/2 ид. ч. от ПИ *** (посочен по пункт 5 от исковата молба, който имот също не е предмет на иска за делба). Пловдивският окръжен съд е приел, че спорно пред него е в какво качество прехвърлителят В. Б.-П. се е разпоредила по горецитираните сделки относно процесните недвижими имоти (в случая посочените по пунктове втори, трети и четвърти от исковата молба).

От гореизложените обстоятелства въззивният съд е направил извод, че В. Б.-П. се е разпоредила с имотите в качеството й на едноличен собственик. Приел е, че с откриване на наследството на 24.07.2015 г. със смъртта на съпруга й В. К. П., В. Б.-П. е станала едноличен собственик по завещание на цялото негово недвижимо и движимо имущество, включително на процесните недвижими имоти, по отношение на които са предявени искове по чл. 76 ЗН от двете ищци, съответно, възражение по чл. 76 ЗН от ответницата Л. Д. С., и които са предмет на иска за съдебна делба. След като В. Б.-П. в качеството си на едноличен собственик се е разпоредила с недвижимите имоти, тя не се явява сънаследник относно тях, заедно с останалите наследници по закон на В. К. П.. Това води до неоснователност на исковете по чл. 76 ЗН, тъй като не е осъществен фактическият състав, визиран в посочената разпоредба - по реда на чл. 76 ЗН могат да се атакуват като относително недействителни сделки, само по отношение на разпоредил се с отделни наследствени предмети сънаследник, какъвто в случая не се явява прехвърлителят В. Б.-П..

Предвид неоснователността на исковете по чл. 76 ЗН, въззивният състав е намерил и че по делото не се явява доказано наличието на съсобственост между ищците по иска за съдебна делба - Ж. В. П., К. В. В. и Л. Д. С., и ответницата В. К. Б.-П., относно процесните три недвижими имота, (посочени по пунктове втори, трети и четвърти от исковата молба), което води до неоснователност и на иска за делба.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В изложенията към трите касационни жалби е повдигнат един и същ въпрос, който е обусловил решаващите мотиви във въззивното решение и който, перефразиран от касационния съд съгласно правомощията му, се свежда до следното: приложима ли е разпоредбата на чл. 76 ЗН след успешно проведен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и намаляване на общо завещателно разпореждане с дробна част в полза на наследниците по закон, ако наследникът по завещание се е разпоредил със завещаните му имоти преди предявяване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, или в този случай приложение намира чл. 37, ал. 1 ЗН.

Останалите формулирани в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси в една част се включват в горния въпрос, а в другата са неотносими към решаващите правни изводи на въззивния съд.

Настоящият съд счита, че даденото във въззивното решение разрешение на горния въпрос съответства на възприетото в т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В последното, във връзка с характера и приложението на иска по чл. 76 ЗН, е посочено следното: „Вещното право на собственост е абсолютно право и предполага възможността на титуляра му да извършва разпореждания в полза на трети лица, доколкото същите не противоречат на закона и морала. Наследникът-собственик може да се разпорежда в полза на всяко трето лице с цялото наследство без ограничения. Наследникът-съсобственик също може да извършва разпореждане с това имущество, но при ограниченията на общия закон - чл. 33, ал. 2 ЗС, както и с по-тежката санкция на чл. 76 ЗН.“. От така изложеното е видно, че от значение за приложението на разпоредбата на чл. 76 ЗН е обстоятелството дали към момента на разпоредителната сделка наследникът е бил едноличен собственик на наследеното имущество или е бил съсобственик заедно с друг сънаследник. При извършване на процесните сделки В. Б.-П. е била едноличен собственик по силата на извършеното в нейна полза универсално завещание от страна на В. П.. Последиците на съдебното решение за уважаване на предявените искове по чл. 30, ал. 1 ЗН са занапред, т. е. това решение не рефлектира със задна дата - към момента на въпросните сделки - върху правото на собственост на Б.-П. и не й отнема качеството към този момент на единствен собственик на завещаното имущество. Ето защо, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 76 ЗН, която има предвид извършени от сънаследник-съсобственик разпореждания, какъвто В. Б.-П. не е. Пътят на защита на наследниците с възстановена запазена част е по чл. 37, ал. 1 ЗН.

В горния смисъл е налице и съдебна практика по чл. 290 ГПК – решение № 14/14.02.2019 г. по гр. д. № 953/2018 г. на ВКС, І г. о., в което е разгледан сходен казус (наследодателят е направил универсално завещание, след което облагодетелстваното от завещанието лице се е разпоредило с полученото имущество, преди да бъде уважен срещу него иск по чл. 30, ал. 1 ЗН). В решението е прието, че приложение намира установеното в чл. 37 ЗН правило, според което последващите разпореждания със завещаното имущество могат да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част, само ако са станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е вписана исковата молба за намалението и то, само ако наследникът с право на запазена част не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. И само ако последващото разпореждане със завещаното (или подарено) имущество бъде отменено, наследникът с право на запазена част би могъл да получи съответната идеална част от имота, съответстваща на запазената му част от наследството.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В. Б.-П. има право на 600 лв. разноски за адвокат за производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,