Определение № 1490 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 167/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.№ 5845 от 01.12.2025г. /п.кл. от 26.11.25г./ на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, чрез гл.юриск. В. Г., срещу решение № 265/22.10.2025 г. по в.гр.д.№ 460/2025 г. на Окръжен съд Габрово, с което се потвърждава решение № 223/28.05.2025 г. по гр.д.№ 1972/2024 г. на Районен съд Габрово и е уважен иск на П. И. Р. против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, да се установи съществуването на правно отношение, въз основа на договор за аренда от 26.04.2010 г. на земеделска земя от държавния поземлен фонд, с площ 8,975 дка в землището на с.Жълтеш, община Габрово. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: „Счита ли се за съществено неизпълнението по договор за аренда, когато неизпълнената част е повече от 40 %-а?“; „Какъв е критерият за безполезност на изпълнението по смисъла на чл.87, ал.2 от ЗЗД – може ли да се приеме за такъв критерий неизпълнението на основано задължение по договора – засаждането на друг вид култура, различна от договорената и когато е налице съществено неизпълнение на договорни задължения?“; „От значение ли е съществеността на изпълнението, когато задължението е уговорено за цялата площ на имота по договора за аренда и съгласно заявеното желание на арендатора?“ Според касатора, решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От П. И. Р., чрез адвокат С. К. от АК- Габрово, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба като счита, че е недопустима и липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, констатира че касационната жалба вх.№ 5845/01.12.2025г. на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК и следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима поради следните съображения: Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото, според чл.70, ал.1 от ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба, в случая, ищецът твърди, че е изправна страна по договор за аренда на земеделска земя, но е получил уведомление за прекратяване на договора поради съществено неизпълнение, което счита за неправилно, поради което иска да се установи съществуването на правно отношение между страните, въз основа на договора за аренда от 26.04.2010 г. на земеделска земя от държавния поземлен фонд, в землището на с.Жълтеш, община Габрово. Ищецът е посочил цена на иска в молбата си от 11.12.2024 г. – 385,90 лева, която е определена съгласно чл.69, ал.1, т.5 ГПК и първоинстанционният съд е приел, че е внесена дължимата държавна такса, без това обстоятелство да се оспорва от ответника. При тези данни, следва да се приеме, че цената на иска е под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. - ДВ, бр.100 от 2010 г., бр.50 от 2015 г., предишна ал.2, бр.86 от 2017 г.) Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с оглед на което постановеното решение от въззивния съд по иск с цена под определения в закона минимален размер не подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение