Определение № 375 от 13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5050/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. К., както и по касационна жалба на Т. Г. К., Р. Т. Г. – Н. и К. Т. Г. против решение № 260163/12.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 145/2021 г. от състав на Окръжен съд – Хасково. Страните си оспорват взаимно жалбите, с писмени отговори. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният от П. Х. К. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл. 152 ЗЗД е основателен и е потвърдил решението на районен съд, постановено в този смисъл. Съдът е обезсилил решението на първата инстанция в частта, с която се е произнесъл по иска на М. Г. К., като видно от мотивите на съда е прието, че по отношение на този ищец е налице сила на пресъдено нещо, предвид влязлото в сила решение по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от ответниците в настоящото производство, против този ищец. Съдът е приел по иска на П. К., че процесният договор за покупко продажба в действителност е сключен, не за да се прехвърли имота, а за да обезпечи недопустимо даден заем. При това положение е прието, че той е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие със закона, тъй като е сключен в нарушение на императивното правило на чл. 152 ЗЗД, с единствената резерва,че въззивницата е разполагала с права за 1/2ид.ч.,поради което няма основание да претендира нищожност на останалата 1/2ид.ч.,тъй като искът е предявен само от нея и се разпростира до правото й на собственост върху собствената й 1/2ид.ч. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване към касационната жалба на Т. Г. К., Р. Т. Г. – Н. и К. Т. Г. се твърди, че решението е вероятно недопустимо, постановено при наличието на произнасяне по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане до касационно обжалване. Сочените въпроси касаят наличието на сила на пресъдено нещо, предвид успешно проведения иск с правно основание чл.108 ЗС, но както съдът е отбелязал, тази сила се простира само между страните по този иск, а ищцата П. Китова не е била страна в това производство, а безспорно е страна в атакуваната в настоящото производство, предвид и обстоятелството, че е била собственик на 1/2 ид.ч. от имота, предмет на сделката за покупко-продажба. Вероятната недопустимост на решението, както и въпросите, поставени във връзка с твърдението за наличието на сила на пресъдено нещо не биха довели до недопустимост на решението, както и не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като безспорно по делото е, че П. К. не е била страна в производството по иска с правно основание чл.108 ЗС, а безспорно е както в съдебната практика, така и в правната теория, че силата на пресъдено нещо се простира между страните по делото. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по наведени във въззивната жалба доводи и възражения по отношение на предявения от П. К. иск, като в тази насока е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. Видно от въззивната жалба, в същата се съдържат оплаквания по отношение допустимостта на иска за 1/2 ид.ч. от имота – възражение, по което съдът се е произнесъл, като е обезсилил решението на районния съд в тази част и е прекратил производството в тази част. Останалите възражения касаят свидетелските показания по делото, като съдът е приел въз основа на тях, че искът е доказан по своето основание. Последното касае спора по същество, но не и правен въпрос, разрешен от съда при наличие на основанията па чл.280 ГПК. Съдът се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба, поради което не е налице соченото касационно основание в тази насока. Твърденията за наличие на очевидна неправилност се свързват с очевидна необоснованост на решението, но изложените доводи в тази насока не водят до извод за нейното наличие. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване към касационната жалба на П. К. са съдържат въпроси, касаещи прекратяването на производството по иска на втория ищец. Доколкото касационна жалба от него – М. Г. К. не е подадена, то така поставените правни въпроси са неотносими, като в тази насока следва да се отчете и обстоятелството, че предявения от този касатор – П. К. иск, е уважен изцяло. Липсват данни за заплатени адвокатски възнаграждения по изготвените отговори на касационните жалби /такива са представени за изготвянето на касационните жалби/, поради което разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, състав на ВКС