Определение № 239 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 237/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Г. и В. А. Г. от [населено място], чрез адвокат В. В. срещу въззивно решение № 1323 от 11.11.2010 г., постановено по гр.д. № 1289/2010 г. на Варненския окръжен съд, потвърждаващо решение № 1280 от 14.04.2010 г., постановено по гр.д. № 738/2009 г. на Районен съд - Варна в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на част от недвижим имот. В касационната жалба са направени оплаквания за недопустимост на постановеното решение - касационно основание по чл. 281, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция и тъй като съгласно представената данъчна оценка, цената на иска на процесната част от имота е 1669,36 лева /съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК/, както е посочено и от ищеца с исковата молба, следва да се приеме, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.